19 Януари 2022сряда16:05 ч.

ново:

Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус

Десети ни върна в интензивното на историята

А Девети ни бе извадил оттам с ниска смъртност от 9 промила, докато сега тя е 15,3 промила

/ брой: 216

автор:Юри Михалков

visibility 1109

Всеизвестно е, че сухите цифри не са просто статистика. Те осветяват и щрихират цели епохи, числата са като техни портрети, окачени  по стените на познанието и историята. Пък и библейска истина е, че пред фактите и боговете мълчат.

Днешният демократичен 10 ноември 2021 г. неизбежно ни тласка да погледнем съседния портрет на социалистическия 10 ноември 1989 г., а той пък на също съседния капиталистически отпреди 9 септември 1944 г.  Все още има живи българи и от трите портрета, а и мнозинството от нас се разпознаваме в последните две епохи. 

Какво ни показват трите портрета за светаята светих на развитието - икономиката.  На Девети 80-82% от населението живее по селата.  В медиите ни вече бе публикувано какво е казал депутатът Серафим Георгиев пред парламента на 12 март 1940 години. Цитирам най-драстичните му числа, които е видял с очите си в Берковско: "Картината на българската мизерия е страшна. Мога да ви прочета и данни: 61% от селските семейства живеят в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души. 57% от домакинствата нямат кладенци, 17,4% нямат клозети, 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, 36% нямат стол, 28% нямат печка, 36% нямат юрган, 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф... Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир".

За окаяното ни дередже тогава свидетелства през 1939 г. и земеделският министър Иван Багрянов от трибуната на Народното събрание: "Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна без земеделие. Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък". 

В идеализираната сега царска България 94,5% от износната ѝ листа са били неиндустриални стоки. Според оценките на водещи икономисти имали сме стопанство на примитивни фабрики и занаятчийски работилници.  Индустрията тогава е била в зачатък, развивали се някои производства като текстил, каучук, добив на въглища, кожи, захар и др. Морското ни търговско корабоплаване (две трети частно) е разполагало с 9 кораба с общ тонаж 23 000 бруто регистър тона и товароподемност 30 000 тона. 

Като цяло от портрета ни гледа държава, 

която е 4-та по бедност в Европа 

с 3-4-кратно изоставане по произведения БВП на човек от населението.

Каква тогава България ни гледа от съседния портрет на "мизерния" 10 ноември 1989 г. Наново създаденият морски търговски флот има 109 кораба с 1,28 млн. бруто регистър тона и 1,87 млн. т. товароподемност. Това е 56 пъти по-голям по регистров тонаж и е 62 пъти по-голям по товароподемност от 1939 г., гласи статистиката. В четирите пък български корабостроителници са построени 1660 плавателни съда, по-голямата част от които са за износ.

Нещо повече: от портрета виждаме пъстроцветие от нови индустрии и производства - металургия, машиностроене, металообработване, химическа, фармацевтика, автобуси, тежко-товарни автомобили, лека или хранително-вкусова промишленост, електроника и 259 000 компютърни инженери, уедрено и механизирано селско стопанство с нови подсектори като напояването и аграрната наука. Че е и атомната енергетика. На 10 ноември страната ни е произвеждала и изнасяла в стотици и десетки хиляди бройки, тонове и литри индустриална и аграрна продукция

От портрета ни гледа не слабо, 

а средно развита европейска, 

но вече и индустриално-аграрна държава. 10 ноември 1989 г. я завари на 27 място от 130 държави по индекса на ООН за развитие. Без икономика това няма как да се случи.

10 ноември 89-та заварва една България, която отдавна бе забравила мизерия, описана от буржоазния депутат Серафим Георгиев. Това впрочем е една от причините да "клъвнем" на икономика, която върна оскъдицата и социалното неравенство. На тази дата българинът за пръв в историята си бе едновременно и нахранен, и облечен, и ограмотен, и с професия в ръцете си, и с покрив над главата си, и с съвременен за времето си бит, макар и без лукс, и с живот без сътресения, с редовни почивки и летувания на море. Селата пък се напълниха с тухлени къщи на по няколко етажа, с необходимата битова техника, че и с коли по дворовете.

Да, преди Десети нямаше свободата на мисълта, но имаше друго - свободата на заситения стомах. Тя е не по-малко универсална от свободата на мисълта. Дори е по-важна, по-основополагаща, тя е първична, докато другата свобода е вторична, макар да изглежда по-възвишена и одухотворена. Нямаш ли обаче свободата на стомаха, отиваш в гроба, а с теб и свободата на мисълта. Докато без свободата на мисълта в гроба не се отива. И такива примери в историята с лопата да ги ринеш.

А какво ни показва 10 ноември 2021 година? Макар и морска държава, България остава без  корабостроене и с немощен флот. Съзнателно бяха сринати в пъти индустрии и производства, красели съседния портрет. В немалко случаи "просветеният" пазар отдавна им е заковал кепенците. Има и драстични случаи. При млякото производственият спад е просто астрономически:  от 2,5 млн. литра през "мракобесната" 1988 г. до 70 000 литра през "просперитетната" 2014 година. В училище не ми вървеше с числата и по математика едвам ги докарвах до 3 минус, но дори и с тези ми знания мога да сглобя, че става думи за срутище от около 34 пъти. И май трябва да си отдъхнем, че при месото сривът е "само" 4-кратен:  от 565 000 тона през плановата 1988-а до 150 000 това през пазарната 2014-а.

Причината за всичко това е колкото разбойническата, толкова и невежествена приватизация, нищо че бе извършена от умници с научни звания и титли. Според различни оценки 70-80% от раздържавените предприятия са били нарязани на скрап за Турция и Гърция. С една дума от последния портрет ни гледа една България със съсипана икономика, крепена единствено от парите на ЕС.

А какво е дереджото с другата светая светих на човешкото битие: изхранването. Ако за идеализираната царска България няма данни колко хляба и тестени изделия българинът е консумирал годишно, при "бедния" 10 ноември 1989 килограмите са скочили до 192, докато през демократичната 2017-а са олекотяли с над два пъти до 87,1 кг. При месото показателите от трите портрета са съответно 8,7, 77,8 и 32,8 килограма годишно. Десетократен скок през 89-та, но над двоен срив през 2017-та. При яйцата пак няма данни за капиталистическия 9 септември, но "сиромашкият соц" е осигурявал на българина годишно по 255 броя, за да бъде здрав и работоспособен, докато богатият пазар е сколасвал с доста по-малко - 143 броя яйца. Същата е и картинката при други основни продукти като мляко, захар, плодове и зеленчуци. Ако социалистическият Десети ноември бе осигурил физическото оцеляване на българите, "цивилизованият" Десети ноември го е захвърлил на пазарната стихия. Някои с надрусано пазарно мислене ще рипнат как може да се оставя под въпрос изхранването на българина през 2021-а, след като щандовете в страната пращят от всякакви храни и лакомства и има промоции за тях? Както обаче припомня видният ни икономист проф. Боян Дуранкев, у нас наистина няма хора, умиращи от глад, но имаме "огромни свивания спрямо научно-обоснованите норми за потребление на тези основни продукти". Имаме не само нездравословно хранене, но и недохранване, особено за най-мизерстващите или лицата под прага на бедност.  

По последни данни 1,6 милиона българи кретат под прага на бедността, а близо половин милион души или 29% от наетите в страната са на минимална работа заплата. България е на първо място в ЕС по дял на хората, които живеят в тежки материални лишения, не могат да си позволят поне четири от общо 9 стоки и услуги, като например през деня да ядат месо. В ЕС сме първенец по коефициента на Джини, която регистрира икономическото неравенство - през 2019 г. той бе рекордният и за нас показател 40,8. По индекса на ООН за развитие се сринахме през 2020 г. до 56 място в света.

А какво се случва със здравето в 3-те епохи? Лекари и болници е имало и преди Девети, но онази медицина е била като колибка в сравнение с масивната сграда на здравеопазването след тази дата. С 20 000 лекари "допотопният" Девети септември 

създаде самодостатъчна здравна система,

покриваща цялата страна, медицинската му профилактиката обхващаше всички слоеве от населението, за която бе изпонастроил санаториуми и здравни центрове. През 70-те години нивото на смъртност е било 9 промила, един от ниските в Европа.  

Докато 10 ноември 2021 г. ни завари с повече лекари (31 000), но и с по-висока свъртност -  15,3 промила. Заради либерализацията и търговията с националното здраве цели региони са останали без медицина, а 80% от болниците и здравните центрове са скупчени в 4 големи града. "Процъфтяващият" 10 ноември ни нареди между страните в света с най-висока преждевременната обща смъртност, детската, майчинската и сърдечно-съдова. "Умният" пазар така отрегулира здравните услуги, че ни натика между страните от ЕС с най-голям дял на хората, които поради безпаричие не търсят здравна помощ и не си купуват лекарства (20-25%). Цели клонове на медицината ни останаха без лекари, а задължителната ваксинация падна на нивото на Третия свят. 

Да изведем общия знаменател на казаното дотук - демографията. В крайна сметка всичко се свежда до това дали една нация се "самозарежда". Като отделен вид на майката природа човек трябва все пак да се размножава и напредналите държави би трябвало да създават най-добрите условия за това. 

Какво обаче ни показват демографските портрети на трите Българии? Според статистиките през 1944 г. сме били малко под 6,9 млн. На следващия портрет виждаме близо 8,9 милионен народ, но на последния 7-милионен. На година България изчезва средно с по 50 000 души. И това са данни отпреди КОВИД-пандемията.

Ако през 1988 година раждаемостта у нас е била 13,0 промили, при развилнелия се у нас дивашки капитализъм тя пада ли-пада, за да се срине до 9,2 през 2015 година. През "злощастния" социализъм сме се увеличи с почти 1,8 българи, а през "сияйния" капитализъм сме се стопили с около 1,7 милиона.

Това са демографски съотношения за държави минали през войни 

Причината е както естественият отрицателен прираст (срив на раждаемостта и бум на смъртността), така и инфантилната ни мания да станем с цената на всичко част от Запада с такива негови благинки като свободно движение на хора и отворени граници. И при общия знаменател излиза, че ако Девети ни бе извадил от интензивното на историята, Десети пак ни върна там.

Но и това не е всичко. Според доклади на различни международни организации (ООН, Световната банка, ЦРУ) в средата на века страната ни ще се срине до около 5,1 млн. души, към края ще се стопим до около 3,4 милиона. В края на века ще станем третия етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. България окончателно ще се обезбългари и дали изобщо ще има такава нация и държава с такова име?

И каква излиза тя? В "мрака" след Девети септември българинът се е чувствал свободен да ражда, сигурен да отглежда повече деца, да създава семейство. Докато след бленувания Десети ноември берем душа в интензивното на историята и комай не се знае как ще излезем оттам - на крака или с краката напред. Цивилизационният избор ни докара до свободно падане към дъното на историята, където лежат кокали и вкаменелости на други племена, етноси, държави и цивилизации.

Дали историята вече не пише некролога ни?

 

 

 

Скопие прие наше искане за името си

автор:Дума

visibility 372

/ брой: 12

Шефът на ЦРУ посетил Украйна

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 12

Роберта Мецола е новият председател на ЕП

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 12

Турция променя името си

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 12

Барабар Петко с мъжете

автор:Дума

visibility 385

/ брой: 12

Културата остава след бурите

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 12

Политически димки

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 12

Вяра Емилова: ДУМА трябва да бъде стандарт за левия печат

автор:Дума

visibility 756

/ брой: 12

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ