Депутатската съвест струва 100 000 евро

Дойче веле

Трима евродепутати бяха уличени в корупция, след като журналисти от британско издание заснеха със скрита камера разговорите им с мними лобисти. Законови промени срещу заплащане? Това, оказва се, не е никакъв проблем.
Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек откри последното пленарно заседание с една неприятна новина: евродепутатите Зоран Талер от Словения и Ернст Щрасер от Австрия се отказват от депутатския си мандат. Колегата им Адриан Северин от Румъния не желае да напусне Европарламента, но пък социалдемократическата фракция вече го изключи от редиците си.

Неустоими изкушения

И тримата евродепутати попаднали в клопката на журналисти от британския вестник "Сънди таймс". Те се представили за лобисти, които предложили на евродепутатите суми, стигащи до 100 хиляди евро срещу поръчкови промени в някои закони. Евродепутатите приели. Разговорите са документирани със скрита камера. Репортерите от "Сънди таймс" заговорили по този начин общо 60 евродепутати. Все още не е ясно колко от тях са се поддали на изкушението да продадат депутатската си съвест срещу шестцифрена сума. Със сигурност британските журналисти имат още какво да представят от архива си.
"Независимо какво се случи оттук нататък, тримата корумпирани депутати нанесоха вече много вреда на Европейския парламент", казва говорителят на германските християндемократи в Страсбург Вернер Ланген и добавя: "Нищо не може да оправдае поведението им. То излага доброто име на Европейския парламент."
На това мнение е и вътрешната ревизия на Европейската комисия. Ето защо миналата седмица Европейската служба за борба срещу корупцията - ОЛАФ, изпрати свои сътрудници в Европейския парламент. Задачата им е да потърсят доказателствен материал не само в офисите на тримата евродепутати, уличени в корупция, но и на други, за които се предполага, че са подкупни.
Председателят на Европарламента Бузек върна обаче пратениците на ОЛАФ с мотива за ненакърнимия депутатски имунитет. Освен това юристите на Европарламента са на мнение, че ОЛАФ няма никакви правомощия да се занимава с тази афера. Първо, защото не става дума за злоупотреба с европейски пари, и второ, за разследването на престъпления, извършени от евродепутатите, отговаря прокуратурата в родината им.

Кой носи отговорност?

Куриозното в случая е, че службата за борба срещу корупцията ОЛАФ е подчинена на Европейската комисия, която обаче се контролира от Европарламента. Не всички евродепутати са на мнение, че аферата трябва да се остави в ръцете на националните съдебни институции. Зелените евродепутати например са категорични: ОЛАФ трябва да разследва случая с корумпираните депутати, като Европарламентът е длъжен да поеме водеща роля до окончателното изясняване на обвиненията. Не бива да се забравя и фактът, че правилата, които евродепутатите трябва да спазват в контактите си с лобисти от различни браншове и фирми, са недостатъчни. Отговорността за това обаче носи единствено Европарламентът.