Депутати спасяват върнатия от КС закон за академичния състав

Проект за поправки в скандалния Закон за развитие на академичния състав, в който 16 текста бяха отменени от Конституционния съд, е внесла в НС депутатката от ГЕРБ Ирена Соколова. С това се заобикаля по-дългата процедура изменението на закона да стане през Министерския съвет. Според проекта процедурите за научни степени и научни длъжности пак ще стават децентрализирано - във всеки вуз или научен институт. Но общи за страната изисквания за кандидатите и условията в процедурите за научните степени и длъжности са вкарани в закона вместо в правилник на МС и в местните правилници, както бе досега.
Според новите идеи отпада изобщо т.нар. Национална листа на хабилитираните лица, които могат да участват в местните журита. В закона всъщност и досега това формирование бе лишено от реален смисъл, тъй като не се съчетаваше с жребий. В журитата на място ще влизат определен от закона брой хабилитирани лица. Отпада изискването дисертациите и авторефератите да се публикуват и на английски език, което бе "свалено" от Конституционния съд.
С проекта се определя, че дисертацията за доктор трябва да съдържа научни или научноприложни резултати - оригинален принос в науката, и да показва, че кандидатът има задълбочени теоретични знания и способности за самостоятелни изследвания. Отпада възможността "доктор на науките" да се става от "магистър", без притежаване на докторска степен. Ирена Соколова е записала също, че по-високата научна степен носи предимство при заемането на научна длъжност, с което на "доктор на науките" се придава смисъл. От закона обаче отпадат единствените досега два текста, които бяха бариера пред ниското качество: и колежите ще могат да си "произвеждат" професори въпреки малобройния си квалифициран състав, а всеки преподавател отново ще има право да бъде вписан при акредитацията в неограничен брой вузове и да бетонира такива като Пернишкия университет. В проекта за поправки са вписани конкретни изисквания за дисертациите за "доктор" и "доктор на науките" и за кандидатите за научна степен или за длъжностите "доцент" и "професор". Ще се изисква например претендентът да има научни проекти, научен труд - различен от този за степен, и пр. и да е бил преди това 2 години асистент (за доцент) или доцент (за професор). Изборът ще се прави не само от журито, а от факултетен или научен съвет. Професор може да се стане и само със степен "доктор", отпада нонсенсът "доктор на науките" да не може да стане професор, ако не е защитил по-ниската степен "доктор". Отпадат изцяло всички разпоредби за т.нар. Арбитражен съвет за разглеждане на жалби - те ще се отнасят към съда.