Денят на надеждата

Трудовият Човек - създателят и творецът на цивилизацията - неусетно и постепенно доскоро и напълно нелогично устремно в последните години, започна да се превръща в почти нищо незначещо понятие. Е, може би последната фраза на пръв поглед звучи малко пресилено в буквалния си смисъл, но все пак от това, което днес светът преживява, трудовият човек, а и хората изобщо, май все по осезаемо се превръщат единствено в обекти на всевъзможните статистически проучвания, прогнози и тягостни доклади.
Именно на Първи май, деня на трудещите се по света, е нормално да се взрем с особена взискателност в разтърсващите промени, които предвещават апокалиптичен срив на постигнатите с колосални усилия завоевания на човечеството в пътя му към мечтите за по-добър и пълноценен живот, за достойнство и чест, за спокойствие и мир.
Съзнаваме всички, че формулата за всеобщо благоденствие се оказа илюзия, че идеята за равенство, възприемана като панацея, като благотворен изход, та дори и като усещане за реалност също се оказа илюзорна. Точно толкова измамна и преднамерена се оказа идеята за либерализма, обхванал света на труда в спектъра от най-лявото, та до най-дясното политическо пространство. Крахът и на този мит се случи - бедността се завърна, при това дефинитивно и безапелационно.
Всички ние със сигурност разбираме, че никой и по никакъв начин няма да е в състояние да ни лиши от надеждата - единствената останала истинска сила, която все още хората таят в себе си. Днес светът е коренно различен и в това няма никакво съмнение. Колебанията в амплитудите на възприятията ни за случващото се варират в крайностите на максимумите и минимумите при оценките на пътищата, по които трябва да поемем, на действията, които да приемем като кауза. Болезнено е, няма съмнение, но пък имаме надеждите си, пазим доколкото можем достойнството си, вярваме все още на всичко позитивно, натрупано в годините...
Със сигурност ни предстои борба - смислена и разумна в последователността си, но безкомпромисна в съдържанието си. Гладът и жаждата ще ни принудят, така или иначе, да предприемем в следващите години трудни стъпки, и не за да делим и завладяваме, а за да съзиждаме живота - само дано да не отново или за пореден път. Най-трудно обаче ще бъде да градим единението на хората в името на нормалното и справедливо всечовешко бъдеще и това се очертава като най-трудната битка. Трябва да се готвим - морално и психологически - за тази борба. След нея различният днес съвременен свят сигурно би изглеждал съвършено друг, стига да превъзмогнем обезценяването на човещината. Главното е да не загубим духа си и посоката.
А днес пак е Първи май - денят на трудовите хора, денят на надеждата. Честит празник!