Денчо БОЯДЖИЕВ: Заедно с разградчани ще възродим града

Денчо БОЯДЖИЕВ е роден през 1952 година в Разград. Завършва право в СУ "Климент Охридски". Бил е юрисконсулт в Окръжния народен съвет в Разград. Работи като адвокат. Бил е депутат от БСП в Седмото Велико народно събрание. В периода от 1991 до 2005 г. е общински съветник, след което в два и половина последователни мандата е кмет на община Разград.

Бояджиев е народен представител от ПГ "БСП за България" в 44-тото Народно събрание. Член е на комисиите по правни въпроси, за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, и по вероизповеданията и правата на човека. 

Владее руски език. Женен, с три деца и четирима внуци.

"При управлението на ГЕРБ Разград дръпна не напред, ами с крачки назад" 

- Г-н Бояджиев, вие бяхте два мандата и половина кмет на Разград. Какви бяха мотивите ви отново да се включите в кметската надпревара? 

- Още по време на първия си мандат като кмет разработих дългосрочна програма за развитието на родния ми град. Тогава започнах промяната на Разград и в него влязоха доста европейски пари. През последните 4 години градът западна. За да живеят още по-добре моите съграждани, трябва да се довършат много неща, за които е необходим сериозен паричен ресурс, и които започнах като кмет. Това беше една от мотивациите, която изигра роля да кандидатствам отново за кметския пост.

Мога смело да кажа, че съм запознат с механизма на изразходването на европейските пари, работил съм и по старата и по новите оперативни програми, които са разработени сега. Имам добре подготвен екип от експерти и съм убеден, че заедно ще решим много от проблемите на Разград.  

- Какво се случи след като начело на управлението на Разград застана кмет от ГЕРБ?

- През 2015 година дойде кметът от ГЕРБ с девиза "Искаме промяна в Разград". Това обаче въобще не се случи и остана само предизборен лозунг. Разград дръпна не напред, ами с крачки назад. Градът беше занемарен, не бяха привлечени никакви инвестиции. Г-н Василев работи 4 години с това, което аз му оставих като кмет. Той наследи от моя мандат 2 млн.лв. приходен остатък, 10 защитени идейни проекта за 20 млн. лв. по новата оперативна програма, за които трябваше  само да се изработят техническите параметри и да се реализират.

До този момент половината от средствата още не са отчетени, а вече сме почти в края на 2019 г. Има голяма опасност някои от проектите да останат открити, да не бъдат разплатени с необходимите пари и да останат като задължение на следващата кметска управа. Ако това се случи ще бъде изключително неприятно, защото ще трябва да се работи с бюджетни средства на общината. Това са пари на всички разградчани и новият кмет ще е принуден да пълни финансова дупка, изкопана от настоящата местна власт. 

- Какви са вашите идеи за промяната на града и за възраждането му?

- Нека не звучи като хвалба, но Разград в основни линии е с решени проблеми, защото в предходния програмен период до 2014 г. в града бяха инвестирани по европейски проекти близо 108-109 млн. лева. Това са чисти инвестиции, които бяха защитени и реализирани. Тогава Разград се промени изцяло. Обновени бяха кварталите и централната градска зона. Разградчани се славим с  богатите си културни традиции. Ние сме една от малкото общини, в които са запазени всички културни институции в града след 1990 г. Не е лесно, но аз съм човек, който е свързан с проблемите на културата. Успяхме да запазим и държавния театър, и фолклорния ансамбъл, и симфоничния оркестър, които няма да изоставя. 

 В Разград се намира архитектурно-историческият комплекс "Абритус". Това е най-големият римски град, който е запазен на Балканите като инфраструктура и като визия. В реставрацията му бяха вложени допълнително 6 млн. по времето на моя мандат като кмет, за да бъде запазен, съхранен и обновен. Към него продължава да има голям интерес от страна на наши и чужди туристи и на гостите на Разград. Ще продължа да развивам и обогатявам културната и програмната структура. Имам нови идеи, които са включени във "Визия за Разград" за следващите четири години. 

В Разград реализирахме проект на футболния клуб "Лудогорец", който започнах още в първия си мандат заедно със собствениците му. Базата беше обновена изцяло. Удоволствие е да отидеш в спортния комплекс. Цели семейства с деца си купуват пакетни билети, с които могат да ползват цялата база. Ще продължа да помагам за реализацията на нови идеи, свързани с развитието на спорта. 

Разбира се, не мога да игнорирам проблемите на гражданите в икономическата сфера. Ние не сме голям град, но имаме три завършени, модерни, съвременни икономически зони - Западна, Източна и една, направена по оперативна програма за развитие на стара войскова база, която е изпразнена от съдържание, защото вече няма поделения. Тя е с голямо дворно пространство, с 5 млн. лв. беше обновена и сега е предоставена на частния бизнес. Една трета от инвестицията се изгражда с европейски пари по програмата. Това са подходи, пътища, вода, канализация, газ и доизграждане на самата структура, която ще работи. В икономическата зона има места за отдих, за извършване на делова работа, за конферентни връзки и т.н. 

Разград не е подминат от миграционни проблеми, които са проблем на много населени места в България. В интерес на истината ние сме град, в който почти на 80% се запази структурата на икономиката отпреди 1990 г. В региона има най-много силикатни природни материали и неслучайно силикатната промишленост има трайно присъствие. Много разградчани работят в "Шише джам" от Турция и в най-големия биотехнологичен завод, който прави дълбочинна преработка на царевицата и дава над 15 крайни продукта. В Разград е един от най-големите стопански обекти в сферата на птицепроизводството - "Лудогорско пиле", който зарежда не само България, но и изнася продукция за Турция, Румъния, Сърбия, Македония, Гърция. Те осигуряват работни места за жителите на общината.

 Въпреки, че кметът и местната власт не се занимават пряко с производство, тe създават предпоставките за неговото развитие. Няма ли я подкрепата за бизнеса, нещата се получават трудно. Любопитен факт е, че Разград е класиран между четвърто и пето място по ръст на работната заплата и размер на получаваното средно трудово възнаграждение. Вярно е, че не всички получават високи заплати, но все пак парите остават в Разград. 

- Разград е един от основните производители на зърнени храни в България. С какво местната власт може да помага?

- Неслучайно Добруджа и Лудогорието се водят житниците на България. В бранша работят много добри специалисти, използва се модерна техника и съвременни технологии. Агроземеделието е на много високо ниво от гледна точка и на научен потенциал. Правят се експерименти и се постигат високи резултати. Кметът и Общинският съвет трябва да се стремят да бъдат факторът, който постига баланса и насочва финансов ресурс. Задачата им е да намират този ресурс и да го вкарват в местната икономика, като същевременно създават предпоставки за развитието на бизнеса. 

Един от проблемите на Разград е, че в общината няма производства, които да могат да ангажират неквалифицираната работна ръка. Ще работя в тази насока и ще търсим варианти за преодоляване на диспропорцията. 

За мен най-важното е да създаваме по-добри условия за живот и за развлечения на разградчани, защото освен труд човек иска да има добри възможности да почива, да се разтоварва, да се възстановява и да бъде работоспособен и пълноценен. Имам идея да реконструирам и преобразя коритото и бреговете на река Бели Лом, която минава през Раград, с атракциони и места за почивка.