Ден за поклонение

О.з. полк. Пирин Вачев

На 11 април миролюбивите хора от планетата Земя правят дълбок поклон пред паметта на милионите жертви на фашизма. Петдесет и шест милиона загинали, неизцелими страдания и неоценими разрушения - такава е равносметката от Втората световна война. Освиенцим и Дахау, Треблинка и Майданек, Заксенхаузен, Варшава, Лидице, Орадур винаги ще напомнят за жестокостите на хитлерофашизма.
Освиенцим! Това е най-големият фашистки лагер на смъртта през Втората световна война, най-ужасният "институт" за масово убийство на хора. Построен през 1940 г. в Южна Полша, той се състои от три концлагера - Освиенцим І, Освиенцим ІІ, Освиенцим ІІІ, и още около тридесет по-малки лагера за принудителен труд на честни хора. В тях са умъртвявани с газ, изгаряни в камери, умрели от болести и глад над 4 (четири) милиона души от различни националности. Само 60 000 (шестдесет хиляди) от общо 4,4 милиона доживяват освобождението си на 27 януари 1945 г. от Съветската армия. След 1948 г. Освиенцим е превърнат в музей.
През март 1933 г. близо до Мюнхен (Бавария) е създаден хитлерофашисткият концентрационен лагер Дахау. От 1933 до 1945 г. в него са задържани 250 000 антифашисти от 24 държави, от които около 70 000 стават жертва на терора.
Майданек е друг лагер, изграден от фашистите на територията на Полша през 1940 г. В него са умъртвени един милион и 38 000 души (предимно евреи). Лагерът е ликвидиран през май 1944 г. от Съветската армия.
Много са концентрационните лагери, много са и хората, умъртвени в тях.
Българският народ под ръководството на комунистическата партия в продължение на две десетилетия води тежка борба с нашите фашисти. През килиите на затворите с дебели каменни стени и малки прозорчета са преминали над един милион почтени мъже, жени, младежи и девойки. И то защо? Защото искат социална справедливост. Само по време на Септемврийското въстание 1923 г. и по време на "белия" терор от 1925 г. са ликвидирани около 30 000 синове и дъщери на България.
Големи са жестокостите през годините 1941-1944. През годините на съпротивителното движение от 22 юли 1941 г. до 9 септември 1944 г. през фашистките затвори на Царство България преминават 31 250 човека, в полицейските участъци са задържани и изтезавани 64 345 работници, селяни и интелектуалци. Около 30 000 българи са принудени да станат партизани. От тях са убити 9140 души. Убити ятаци и помагачи са 20 070 души, а изгорените къщи са 2139.
В Отечествената война 1944-1945 г. участват 416 854 военнослужещи. От тях са убити 19 753 човека.
Под ръководството на БКП и с решаващата помощ на Съветската армия идва паметният Девети ден на септември 1944 г. Това е край на фашистката тирания.
Нека днешни личности, наричащи се управници и политици, не говорят лъжи, обиждат и приписват какви ли не престъпления на борците за социална свобода и справедливост. Нека не бъдат потомци на фашистките убийци. Нека се опомнят. Нека със своите действия и бездействия не създават условия за жестокости към честните и почтени хора. Нека знаят, че Народният съд е създаден за защита на честните работници, селяни и интелектуалци. Нека знаят, че 11 април е ден на героизма и мъжеството на човешкия дух. Нека знаят, че 11 април е ден на поклон пред жертвите за справедлив човешки живот. Нека свалят шапки и направят поклон.



На 27 януари 1945 г. Червената армия освобождава Освиенцим. От 234 000 деца заварва оцелели едва 611...