Ден, който носи надежда

Дичо Узунов,
контраадмирал от запаса

След четиригодишна унищожителна война, каквато човешката история не познаваше, на днешния знаменателен исторически ден през 1945 г. изтерзаните европейски народи осъмнаха с дългоочакваната новина за пълната и безусловна капитулация на нацистка Германия. Това слага край на ужаса на Втората световна война, отнела живота на повече от 50 милиона души, от които 20 милиона съветски граждани. В нея бяха осакатени за цял живот около 28 милиона души.
Актът за капитулацията е подписан в покрайнините на Берлин, в 22 часа и 43 минути на 8 май, когато по московско време тече първият час на новия ден - 9 май 1945 г. - Деня на победата, победата на Антихитлеристката коалиция над нацистката кафява чума. Гражданите на европейските страни, измъчени от годините на фашистка окупация, посрещат с неописуем възторг края на жестоките изпитания. В Лондон, от Бъкингамския дворец, в чест на победата пламенно слово произнася премиерът Уинстън Чърчил. А в Москва в 6 часа сутринта по радиото кънти гласът на легендарния говорител Левитан. Той чете указ, подписан от Сталин, с който Денят на победата се обявява за празник. И улиците на съветската столица се изпълват с народ от всички възрасти, навън излизат осиротелите деца и овдовелите жени. Сродени от дълго жадуваната вест, хората шумно се поздравяват, прегръщат се, целуват се и плачат от радост и скръб по загубени близки. По обяд, от 12 до 12 и половина, камбаните на 300 черкви огласят ефира на изстрадала Москва. А вечерта хиляда оръдия дават 30 залпа в чест на Празника на победата.
И в България този ден бе посрещнат с голяма радост и ентусиазъм. Та нали в края на войната страната ни се включи в Антихитлеристката коалиция и под лозунга "Всичко за фронта, всичко за победата" Българската армия дейно участва в окончателния разгром на нацистка Германия, за който даде 32 хиляди убити и много ранени. С това си участие и с разгърналото се преди това партизанско движение, дало също скъпи жертви, България не допусна нова национална катастрофа, каквато я връхлетя след Междусъюзническата и Първата световна война. Измит бе позорът от въвличането на България от фашистките й управници в Тристранния пакт и от обявената на САЩ и Великобритания война в края на 1941 г.
Но да се върнем към Деня на победата, когато гражданите от европейските страни се прекланят пред паметта на милионите паднали по бойните полета, на загиналите в нацистките концлагери, в партизанските отряди и по затворите. Това честване, това преклонение е станало традиция, един нравствен дълг на поколенията не само в участвалите във Втората световна война 72 държави, но и в цял свят. Нещо повече - ООН, която е призвана "да поддържа международния мир и сигурност... в съгласие с принципите на справедливостта и на международното право", с Резолюция А/RES/59/26 от 22 ноември 2004 г. провъзгласява 8 и 9 май за Дни на паметта и помирението и препоръчва единият или и двата дни да се отбелязват като дан към паметта на всички жертви на Втората световна война.
По достойнство трябва да оценим факта, че в Москва в Деня на победата през 2010 г. по случай 65-ата годишнина от края на войната се проведе парад, в който взеха участие представителни войскови части от САЩ, Великобритания, Франция и Полша. Честването на този ден има изключително важна роля за укрепване на международния мир и разбирателството. Той носи надежда и увереност в доброто бъдеще на народите.