Демокрацията в България е застрашена

Местните избори още не са приключили, но вече у нас има много повече въпроси, отколкото отговори. И те не са свързани с очакване за обявяване на официалните резултати от страна на ЦИК, нито пък с анализ за представянето на отделни партии и кандидати. Защото и преди, и след последната неделя беше ясно, че ГЕРБ са първа, а ние - втора политическа сила в България. И макар да загубихме тези избори, мисля, че никой не може да отнеме правото ни да коментираме всичко, което видяха милиони хора.
Големият въпрос, който днес всички си задават гласно, полугласно или подсъзнателно, е за бъдещето на демокрацията в България.

Все по-малко надежда виждат хората за това бъдеще

Защото това, което се случва през последните 5-6 години, убива демокрацията у нас, отчуждава хората от политическата система и поднася на тепсия управлението на държавата и общините на неполитически субекти и представители на големи икономически интереси, много често стоящи на сянка. И всичко това - на гърба и за сметка на хората и с най-разнообразни средства - тегленето на милиардни заеми с неясно предназначение, отблъскването на хора от системата на здравеопазването, ограничаването на достъпа до образование, увеличаването на данъците на бедните, за да се запази нисък данъкът на богатите при пълно незачитане на върховенството на закона.
    Но най-ясно личи това при изборите, които организираме напоследък. Изборите от 25 октомври 2015 г. бяха безпрецедентна демонстрация на незачитане на гласа на хората, Не само чрез купуване на гласове, корпоративен вот или използването на други, явно вече остарели в динамиката на обществото технологии. Това, което се случи, беше чисто и просто

нагла подмяна на гласовете на хората

и манипулация на изборния резултат според исканията на една партия. Тази подмяна се извършва в общинските избирателни комисии, в които се пренаписват протоколите от секционните комисии според предварително анонсирани от социологически агенции резултати на партиите.
    За последните 25 години няма други избори, при които сървърите на ЦИК, ОИК, ГРАО и МВР да са недостъпни през целия ден. Парадоксът е, че имаше референдум за електронно гласуване. Няма други избори, при които да има толкова много недействителни бюлетини и толкова много сгрешени и непълни секционни протоколи - около 90% по признание на шефа на борда на "Информационно обслужване". Толкова много, че буди подозрение. Няма други избори, при които масово да не се отчитат преференциите на кандидатите, независимо че са отбелязвани такива в бюлетините. Няма по-лошо обезпечени от техническа гледна точка и организация избори. Толкова лошо, че няма как да не се съмняват хората. Няма други избори, при които ЦИК да абдикира така и да откаже да обявява избирателната активност в изборния ден. И до днес няма данни за избирателната активност в страната, но има данни за това коя партия колко процента от гласовете печели на национално ниво. Това са абсурдите на "демократичните" избори у нас. Избирателната активност не е производна на резултатите на партиите, а точно обратното - тези резултати се изчисляват на основата на избирателната активност.

Защо до днес ЦИК не е обявила край на изборния ден?

За да не се наложи да даде данни за тази избирателна активност, или защото е забравила в суматохата около нощния театър на "Раковски"? Много още въпроси има и всеки от тях е много обезпокоителен. И на този фон никак не е чудно, че провеждането на втори тур в 1700 общини и населени места вече се поставя под въпрос по отношение на възможността да бъдат осигурени и отпечатани бюлетините в срок за провеждане на втори тур така, както е определено в закона. Тази тревожна информация е изпратена и до НС и смятам, че всички парламентарни групи би трябвало да се отнесат към нея сериозно и да вземат отношение по този въпрос. Защото финалът на краха на демокрацията у нас би бил, ако вторият тур на тези избори не може да се проведе и осигури с достатъчно отпечатани бюлетини.
    Начинът, по който се управлява страната за последните години, превърна изборите от процес за определяне на политическо представителство по демократичен начин в съзнателно и целенасочено потъпкване на правата и свободите на хората, в купуване на човешко достойнство, в превръщане на 50 лева срещу мизерията в сделка със съвестта на българските граждани. Подмяната на вота, фалшификациите и манипулациите се превърнаха в норма на поведение.

Това бяха най-мръсните избори след 1989 г.

Всички видяха и разбират това. Защото хората все повече разбират, че нищо не зависи от тях. За тях изборите са тъжното зрелище, което се случи в зала "Армеец", и водевилното празненство на Ценко Чоков в с. Галиче по случай началото на петия му мандат, което получи добро медийно отразяване. Дори по-добро от отразяването на редица политически инициативи със смисъл за българите.
    Политиката изчезна от политическия живот и се замества от медиен ПР и атрактивно празноговорене, съпроводено с изнудване, репресии, сплашване и дори физическа саморазправа с кандидати и партийни активисти. Политическата реклама не може да измести политиката. Без политика, без ценности и идеи не могат да се намират устойчиви решения в интерес на мнозинството от хората. Всъщност може само да се разпределят парите от ЕС и да се въртят сделките между играчите, които обикалят около властта. Липсата на такива решения става все по-осезаема за все повече хора. Тя ражда бедността на многото и концентрира все повече богатството в неколцина, близки до властта; тя ражда недоверие и отчуждаване. Тя отнема легитимността на органите да взимат решения и скъсява хоризонта им до изцяло ситуативни реакции. Тя подчинява политическите ценности на икономическите интереси. Това копае

пропаст между хората и политиците

А политика без участието на хората не е демокрация, а авторитаризъм - авторитаризъм, подчинен на едрите икономически интереси в България. Подобни избори не дават легитимация на никого. И всички от новоизбраните кметове вече са белязани от процесите на подравяне на политическото доверие, за които говоря.
    Няма как да вървим по този път повече. Крайно време е да излезем от капана на паралелните реалности, в които стоим в последните години. Крайно време е да разберем, че животът не е това, което се случва в телевизора, а онова, което виждаме и усещаме всеки ден на улицата и в столицата, и в малките населени места. Крайно време е да си дадем сметка, че не можем да допуснем политиката да изчезне от живота на българите, колкото и да се иска това на няколко човека у нас. Този път не е нашият, това не е пътят на България.
    Действията на управляващите представляват системно усилие да се подмени демократичният начин на управление на България и да се премине към авторитарен режим. Това противоречи на Конституцията, според която България е парламентарна република, в която се извършват честни избори. Изчезването на демокрацията у нас застрашава гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани. Поради това ние от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ призоваваме президента да свика Консултативен съвет по национална сигурност, на който да се обсъдят заплахите пред демокрацията в България, които следват непосредствено от процесите, за които говорих в настоящето изявление.


Политиката изчезна от политическия живот и се замества от медиен ПР и атрактивно празноговорене, съпроводено с изнудване, репресии, сплашване и дори физическа саморазправа с кандидати и партийни активисти. Политическата реклама не може да измести политиката.
 
Начинът, по който се управлява страната за последните години, превърна изборите в съзнателно и целенасочено потъпкване на правата и свободите на хората, в купуване на човешко достойнство, в превръщане на 50 лева срещу мизерията в сделка със съвестта на българските граждани. Подмяната на вота, фалшификациите и манипулациите се превърнаха в норма на поведение.

Политика без участието на хората не е демокрация, а авторитаризъм - авторитаризъм, подчинен на едрите икономически интереси в България. Подобни избори не дават легитимация на никого. И всички от новоизбраните кметове вече са белязани от процесите на подравяне на политическото доверие.

Крайно време е да разберем, че животът не е това, което се случва в телевизора, а онова, което виждаме и усещаме всеки ден на улицата и в столицата, и в малките населени места. Крайно време е да си дадем сметка, че не можем да допуснем политиката да изчезне от живота на българите, колкото и да се иска това на няколко човека у нас. Този път не е нашият, това не е пътят на България.