Демокрация в повече

На теория демокрацията в България винаги просперира. Дори заема все нови и нови политически пространства. Ако отворите уставите на партиите, ще се изумите от либерализма на правилата. Текстовете в официалните документи винаги са свободолюбиви като тийнейджър, който иска да отиде на дискотека. На практика обаче нещата винаги стоят по друг начин, което придава на демокрацията в българския й вариант статут на измислен комиксов герой.
Пресен пример е драмата с десните вътрешни избори. Синята коалиция реши да проведе максимално демократичен вот, като допусне всеки български гражданин да гласува на него. Това усилие не само е достойно за адмирация, то заслужаваше да бъде поощрено, защото друг начин за промяна на политическата система, освен чрез активното привличане на гражданското участие в нея, просто не е измислен.
Ден след изборите обаче лидерът на ДСБ започна остро да пъшка срещу засиления ромски вот на вътрешните избори. На страницата си във фейсбук той дори сподели, че ще иска точно циганските гласове да не бъдат зачетени. По-късно нарече вотът на ромите "атипичен". Изобщо постъпи по типичен десен начин - народната активност започна да му действа съмнително и той се отнесе с огромно подозрение към нея като детектив от роман на Агата Кристи.
Защо изведнъж такива подозрения се загнездиха в душата на тъмносиния лидер? Нима още когато десните обявиха, че вътрешният им вот ще е максимално отворен, Костов не е предполагал, че някъде може да има и изкривявания. Просто такава е самата природа на политиката - тя се прави от хора, а където има намесени хора, има и трикове, шашми, номера. Това обаче не е причина да се отказваш от демокрацията. Костов вчера беше на път да се отрече от нея.
Това всъщност е част от проблема. Когато стои единствено на думи, демокрацията изглежда като велика магия и постоянен повод за фукане. Когато бъде приложена на практика, резултатите от нея се оказват атипични, тревожни, годни за отмяна, невъзможни. Всяка партия в България винаги стига до мъртвата точка, в която се оказва, че демокрацията е пречка, а не възможност. Че свободата на правилата изкривява реалността, сякаш единствено неизкривена политическата реалност може да съществува в умовете на лидерите и никъде другаде.
Интересен въпрос към Иван Костов - спрямо какво е атипичен ромският вот? Спрямо вътрешното безкрайно демократично светоусещане на бившия премиер? Спрямо съзвездието Рак, което навлиза във Везни?
Когато демокрацията излезе извън страниците на устави, тя, вместо освобождение, обикновено предлага проблеми на изтощените лидери, които си припомнят старата сентенция на майка Тереза, че повече сълзи са проляти от сбъднати молитви. Демокрацията май е нещо като Годо - всички се оглеждат за нея, ама никой не я очаква сериозно да пристигне. Тъжно.
Но няма смисъл да се заяждаме със Синята коалиция. За разлика от други партии тя все пак опита да приложи демокрацията на практика...