Демокрация на страха

Сегашните местни избори се провеждат в навечерието на 30-годишнината от 10 ноември. И вместо честитка те се оказват отрицание на тази годишнина, защото са "свободно" волеизлеяние на страха и демокрация на несвободата. Явно невидимата ръка на историята си знае работата и намества събитията в правилния им ред. 

Повод за тези размисли са някои от горчивите констатации на Корнелия Нинова от пресконференцията във вторник и от речта й в парламента вчера. "Някои (избиратели) откровено признават, че гласуват под натиск от страх да не загубят работата си, да не им запалят къщата, да не им отнемат топлия обяд от социалната кухня... Други продават гласа си заради бедност". Страх ги е от всичко. Че чак и от подпалване на колата, както става ясно.

От рецидива на тези пороци ти идва да хванеш за гушата и демокрацията, и пазарната икономика, и политическата ни система, и цялата управляваща пасмина с нейните медийни, политоложки и социоложки прислужници.  

На 30-годишнината от 10 ноември се оказва, че не сме мръднали много напред по отношение на свободното волеизлеяние и правото на глас. 

Преди 10 ноември гласувахме по определен начин, щото в интерес на истината алтернатива нямаше, но дори тогава не се стигаше до такива гротескни картини като на днешните уж свободни избори. На много места ги изродиха до покупко-продажба.  

Вижте сега, в условията на демокрация, колко се е обогатил инструментариумът за насаждането на страха - освен за работата, това е страхът да не ти подпалят къщата, да не те лишат от топъл обяд, да не загубиш някой лев и да станеш още по-беден. Затова е лесно да ти пробутат няколко десетачки за "правилния" ти глас. За останалите - каквото ти им "избереш". Убеден съм, че гласоподавателите по места могат да допишат този списък с още доста хватки срещу свободата. 

Та, преди 10 ноември може и да не сме гласували свободно, но все пак не се чувствахме застрашени от палене на къщата или колата, от лишаването от обяд в бедняшките кухни, каквито просто нямаше, а и волеизлеянието не беше изтипосано на сергията. 

В крайна сметка на 30-годишнината от 10 ноември се оказва, че цивилизационният избор ни е натикал в демокрацията на страха. В свободата на измамата и мизерията. Отделно профанизираната ни пазарна икономика стопява българския род. 

Май на 10 ноември ще си "честитим юбилей" на краха.