Демокрация или тоталитаризъм

Доц.д-р Здр. Макариев

По време на срещата на партийните лидери с президента г-н Борисов попита Михаил Миков още колко депутати са му необходими, за да гласува на второ четене актуализацията на бюджета на Здравната каса, за да му ги изпрати. Нима народните представители на ГЕРБ не са избрани от по няколко хиляди граждани, за да отстояват техните интереси в парламента и да гласуват по съвест при вземането на решения за по-доброто бъдеще на нацията и държавата?! А са кукли на конци, на които лидерът на тяхната партия да разпорежда кога да присъстват на заседанията и кога не, и как да гласуват. Що за демокрация е това в една парламентарна република?
А ето и друга "държавническа" позиция на лидера на най-голямата политическа партия, че ако на следващите парламентарни избори не получи над 121 мандата, пак ще бъде в опозиция. Та нали в парламентарните републики по света правителството се определя от болшинството на депутатите от всички представени в парламента партии. Ако платформата на получилата най-много гласове партия не се приема от останалите и те постигнат консенсус по най-важните национални проблеми, на какво основание да не могат да съставят правителство.
Заявено беше също, че ако ГЕРБ получи пълно мнозинство - над 121 депутати, г-н Борисов би могъл да направи компромис и ще допусне до властта и друга партия, стига тя да обещае да "не му скача на главата" както очаква да правят евентуалните му партньори от Реформаторския блок. Въпреки, че те са не по-малко десни от ГЕРБ. Та това би било чист тоталитаризъм, а не демокрация.
Отколешният европейски, пък че и световен опит показва, че едноличните диктаторски режими са имали в началото някакви успехи, но впоследствие са осъждани от гражданите и са се сгромолясвали. И в нашата политическа и управленска практика през последните 2 десетилетия някои от лидерите и държавниците не отстояваха в достатъчна степен общонационалните интереси, а гонеха своите лични и тези на своите задкулисни приближени. Главно поради това все още сме най-бедната страна в ЕС. Имаме си вече над 740 милионери, някои скътаха в офшорни зони милиарди долари, над 360 българи са депозирали в банки над гарантираните 100 хил. лв. Но в същото време 53% от хората не се чувстват по-добре след влизането ни в ЕС. През последните 7 години животът е поскъпнал с 22,6%. 80% от българите разполагат с по-малко от 560 лв. на човек, които са необходими за нормален човешки живот. БВП у нас е 5 пъти по-нисък от средния в ЕС. Поради масовата емиграция вече работещите в чужбина българи са повече от работещите у нас - 2,2 мил. срещу 2 милиона. А около 1,7 мил. живеят под жизнения минимум.
Така че вероятно и след предстоящите парламентарни избори едва ли трябва да очакваме, че някой подобен на досегашните месии ще ни оправи. И в политиката, и във всяка обществена дейност истината, оптималните решения се раждат след конструктивни спорове, борба на мнения, конкуренцията между различни идеи, становища и предложения.
Нагледен пример в това отношение са политиците и държавниците в Германия. След последните им парламентарни избори, при които нито една партия не получи абсолютно мнозинство, техните десни, леви и центристки лидери месеци спориха, дискутираха (но без да се карат, обиждат и демонизират), и накрая се разбраха как, от кого и как трябва да се управлява държавата. Дано техният пример се последва и от нашите сегашни и бъдещи политици и лидери. Въпреки че г-н Борисов заяви пред камерите на една телевизия, че "думата коалиция е най-непредпочитана от нас".
Добре би било и ако за решаването на най-важните и нетърпящи отлагане проблеми се потърси и се използва и експресната помощ на учените от БАН и научните институции, където има изявени и общопризнати специалисти не само у нас, но и в чужбина.