Делото срещу Яворов

Владимир ГЕОРГИЕВ

Навършиха се 104 години от смъртта на Яворов. Един скромен паметник има в София - край прашната улица "Раковски". При къщата, в която поетът е преживял последните си две тъжни години. По някаква случайност и моето семейство изживя в кооперация близо две тъжни години - бяхме на квартира в съседна улица. Пиша тези редове по спомен и по записки отпреди доста години. Нека се върнем назад във времето, за да се опитаме да разберем как са протекли онези най-ужасни последни мигове от живота на големия поет след смъртта на Лора Каравелова - неговата красива съпруга, която е била сред най-ухажваните дами от елита на стара София.

Двайсет години след смъртта на Пею Яворов д-р Н. Меворах (баща на поета Валери Петров), адвокат от София, пише в сп. "Юридическа мисъл" (кн. 9, 1934 г.), за своите лични правни разследвания, направени във връзка с кончината на най-близката жена на Яворов - Лора.

Заключението на заместник-прокурора Ал. Огнянов по сл.д. № 205/1913 г., образувано по повод смъртта на Лора Каравелова, започва така: "Посред една мрачна и студена есенна нощ, в два и половина след полунощ, са били намерени в къщата им на ул. "Раковски" № 126, мъртва - пронизана в гърдите с един куршум, дъщерята на бившия държавник Петко Каравелов - Лора, и, тежко ранен, ударен с куршум в главата, известният наш поет-лирик Пею Яворов - неин мъж."

Въпреки наскоро преживените две войни, цялото общество настръхва при новината за "двойната семейна трагедия", както вестниците определят събитието. Цяла София се пита: убийство или самоубийство е причинило смъртта на Лора?

Заключението на прокурора продължава: "От съдебно-медицинския акт е установено, че раната на Лора е причинена с револверен изстрел от малокалибрен куршум с направление отзад-напред..." Заключението на вещите лица, дадено устно на следователя след направен външен оглед на трупа на 30.11.1913 г., е в същия смисъл: "... малката 4 милиметра раничка на гърба е входната, а тази върху гърдите отпред с диаметър около 1 см е изходната, и следователно куршумът е излязъл отпред през гърдите с направление отзад напред и отгоре надолу."

Има ли място за съмнение? Очевидният извод е, че Лора е убита, а най-вероятният убиец е Яворов. Адвокат Н. Меворах обаче цели 20 години след смъртта на Яворов поставя под съмнение този факт и се опитва да го обори с доказателствата от самото следствено дело. Той доказва, че въпреки твърдението на вещите лица и на прокурора, доказателствата по делото сочат, че куршумът е влязъл отпред и излязъл от гърба на Лора.

Заключението на зам.-прокурора Ал. Огнянов е силно повлияно от формиралото се тогава обществено мнение срещу Яворов. По изричните показания на д-р Червен Иванов, който познавал живота на Лора, Яворов, преди да се ожени за нея, й казал: "Аз ти давам срок да си помислиш добре, да обмислиш добре, преди да се съберем да живеем наедно, инак всякакво недоразумение между нас ще се разреши с това (като й показва револвера) - един за теб и един за мен". Когато се оженва за Яворов, Лора се отделя съвсем от оная среда, в която е живеела дотогава, като се отдава напълно на своя мъж поет. Силно влюбена в Яворов, Лора е понесла отначало всички тези ограничения в натурата си и, както казват нейни близки приятелки, избягвала срещата на хора.

Година след такъв живот, тя почнала да го чувства вече непоносим и тогава наистина повярвала, че Яворов я ревнува от всички, както я убеждавали най-близките й приятелки... През вечеринката у Тихови, предшестваща убийството, напрегнатите отношения между двамата се разразяват в една доста остра разпра, която Яворов подема вкъщи след завръщането им. Яворов отдава тази разпра на ревността на Лора..."

Това е заключението на заместник-прокурора Огнянов от 20.06.1914 г.

Фаталният ден, в който Лора намира смъртта си, с нищо не размътва отношенията между съпрузите. Яворов и Лора на обяд са заедно на масата. Лора била преди това в града, за да прегледа някаква къща в района на някогашния крепостен батальон в столицата; не я харесала - влажна била. Яворов отива на работа, Лора също излиза; връща се към 18 часа, намира, пъхната под вратата, една записка и казва на слугинята, че ги канят някъде на гости. Яворов се връща, тя му показва записката, приказват нормално, вечерят; Яворов дава панталоните си на слугинята да ги изглади, Лора прави тоалета си и излизат. Отиват на гости у д-р Тихови.

Вера Тихова свидетелства: "Спомням си, че към 12 часа в полунощ Лора внезапно стана от общата маса, като каза само на мене, че й било студено до прозореца и отиде до печката и се опря на нея права. Тя взе една книга с картини и почна да я прелиства. Това нямаше да ми направи впечатление, ако Яворов, подир няколко минути, не беше й казал с един сериозен тон: "Ако не ти е приятно да бъдеш тук, може да си отидем." Лора нищо не каза, а само го изгледа много учудено и пак продължи да разглежда книгата. След това тя седна до Яворов, но той се обърна гърбом към нея - някак си демонстративно. Подир малко с кротък тон Лора му каза, че би било по-прилично да стои по-право. След тази забележка те станаха и отидоха към пианото и там поговориха помежду си много тихо и нищо не се чуваше. След това се върнаха на общата маса и седнаха един до друг. Той почна да бъде много любезен към нея и като че ли се мъчеше да заглади постъпката си. Тя също доби първата си веселост. Игрите пак продължиха."

От разпита на Пею Тотев Хаджи Ив. Крачолов - Яворов, проведен на 18 декември 1913 г.: "...Аз и Лора си влязохме вкъщи и двамата влязохме в трапезарията. Не помня, но струва ми се, че аз пушех цигара и като влязохме, аз първи заговорих за случая в Тихови. Казах приблизително на Лора следното: "Биваше ли така да правиш?", а тя ми отговори в смисъл "Ами когато фиксираш чуждите жени?" и добави: "При такъв живот по-хубаво е да се разделим." Понеже на такава тема ми беше омръзнало да се обяснявам, защото винаги съм я уверявал, че само си въобразява някакви фиксирания, аз веднага й казах: "Щом е тъй работата, добър път, лека нощ, аз си отивам да спя" и излязох от трапезарията. Отидох в стаята, която ми служеше и като кабинет, веднага се съблякох и си легнах на канапето. Подир малко чувам, че вратата на салона откъм коридора се отвори, после познах в тъмното, че е Лора. Тя отиде до прозореца, до стола, където ми бяха дрехите... Усетих, че тя пипа панталоните ми и се сетих, че взема револвера.

След това дойде до вратата и завъртя копчето на електрическата лампа, светна в стаята, аз видях, че държи револвера в ръцете си. Казах й да остави револвера на масата и да дойде при мене да се обясним... Аз гледах да я успокоя, като се мъчех да й обясня, че нейните подозрения са напълно неоснователни... Цялата сцена се разигра много набързо. В този момент тя си държеше ръцете една до друга до пояса си. Изведнъж тя направи едно движение с ръката си към гърдите и едно глухо изгърмяване се чу. Аз веднага скочих и преди още тя да се залюлее, я прегърнах. Понеже тя вече увисна на ръцете ми, успях да я завъртя към канапето и я сложих върху него. Всичко, което съм извършил след това, едва си припомням. Изтичах да събудя слугинята, хазаите и да викам за помощ, да извикат доктор. Когато се върнах, намерих Лора, че се е смъкнала до канапето на пода. Тогава трябва да съм я разгърдил, защото, спомням си, че правеше още някакви слаби движения с устните си и ми се струваше, че мъчно диша. Като видях раната и кръв, ужасът още повече ме обзе. Тогава трябва да съм отишъл до масата и трябва да съм написал записката и след това да съм се гръмнал. Не помня и какво съм написал в записката."

В крайна сметка съдът приема, че Яворов е ревнувал Лора, а не обратното. Според адвокат Н. Меворах обаче Лора обича Яворов и обича само Яворов - това единодушно твърдят всички свидетели. 

Оказва се, че материалите по делото всъщност недвусмислено доказват, че изстрелът е бил отпред-назад, а не както се твърди в прокурорското заключение - отзад-напред. В заключението на прокурора пише: "Куршумът е пробил корсета и се е спрял на външната дреха, без да я пробие". Значи има една страна на роклята, която е останала непробита; значи върху тази връхна дреха има само една дупка. Ако дупката е само на гърдите - това ще значи, че куршумът е дошъл отпред; ако е на гърба - това ще значи, че направлението на удара е отзад-напред. В съдебно-медицинския акт положението е описано недвусмислено: "Върху връхната дреха, покриваща трупа отзад, не намираме разкъсано място. Като събличаме трупа, от долните дрехи пада малокалибрен куршум."

Положението е ясно: горната дреха откъм гърба няма никакъв пробив. Стреляно е отпред.

В писмото си до Апелативния съд от 28.07.1914 г., разсъждавайки за любовта си към Лора и за нейната любов към него, няколко месеца преди своята смърт слепият Яворов обобщава: "Нейната любов бе едно много сложно и тъмно чувство, което неминуемо водеше към смъртта; друго удовлетворение то не можеше да намери! И сега, когато ми препрочитат нейните писма, като се мъча да си припомня онова, което е било, пред мен постепенно се открива най-голямата истина на станалата случка. Нашите съдби бяха решени в деня, когато си подадохме ръка!"

Тези редове нека да послужат за почит и идея. България като никога има нужда от повече любов.

 (По антикварни списания)