Деликатесни баланси...

Енчо ГОСПОДИНОВ

Чувам напоследък един ефирен и парламентарен дебат за баланса на музиката, излъчвана в радиоефира, в телевизионното блато и т.н. Трябвало да има примерно задължително еди колко си процента българска музика и т.н. Похвално. Както навремето чехите са подкрепяли Дворжак и Сметана... Има и други примери в тази посока.
Обаче никой не казва по какъв критерий и кой ще избира музикалните шедьоври от български творци, за да ни ги върти минимум 50% в ефирното време. Защото не е все едно да слушаш Марин Големинов, Дико Илиев и Митко Щерев, да речем, и стотина "елитни" творци на чалга, лош рап и неслушаеми бисери от рода на тези, които често печелят и по "Евровизията", но пък са политически коректни.
От друга страна, нали брюкселските императиви ни казват, че не можем да блокираме турските или мАКедонските домати, ако са по-субсидирани от нашите, нищо, че последните били по-вкусни. Евросъюзът бил символ на свободно придвижване на стоки, капитали, хора и идеи, нали така... Или вкусните ни домати, примерно, са по-маловажни от хубав процент пошли естрадни песни, които да са защитени от "процента".
Ами какво да правим в другите сфери на духовността? Да четем и да издаваме минимум 99% българска журналистика и литература, например? И, майната им, както казва един виден наш пацифист, на Достоевски, Стайнбек, Стендал, "Монд", "Ню Йоркър" или "Икономист"?
Да слушаме Бах и "Бийтълс" само по Коледа за духовен десерт?
А в останалото време да гледаме предимно ферми, биг брадърс, small idiots и т.н. Процентът е важен, братя и сестри, не качеството.
Както казваше оня смел красавец и талант, известен като Ботев, и почти неизвестен за много от децата ни:
"Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!"