Дефицитна любов

Любовта в Реформаторския блок се оказа дефицитна стока. Доказаха го резултатите от последните европейски избори, преди които лидерът в сянка на ДСБ нарече открито водача на тяхната листа Меглена Кунева "червена кукувица" в тяхното синьо гнездо. Днес, след изборите, когато само 20 000 гласа основно от София пренаредиха листата на реформаторите, Движение "България на гражданите" трябва трудно да преглътне подмяната й, организирана от лобито на бившите седесари, общо 85 хиляди броя. Сега, с общите около 150 000 чисто нови реформаторски гласа, двете колони на коалицията - ДСБ и ДБГ, са обречени да живеят в симбиозата на взаимната омраза и изгода. Защото ако се разделят на две, гласовете не стигат за никаква листа.
В политиката е нормална практика обединението в името на властта, но този път станаха очевидни лидерските амбиции от една синя лаборатория в Нов български университет. От там днес умело се пренареждат листи и се прилага тихомълком партийното инженерство. ДСБ продължава да бъде функция на Иван Костов. Това показа последното гласуване на реформаторите. Затова е наивно да се мисли, че може да има партия на костовистите без Костов. Няма значение в коя лаборатория е приютен, той остава лидер за тези, които пуснаха бюлетината за неговия кандидат. И бидейки втори, този кандидат се възползва от гласовете на Кунева. Така Костов изпрати свой евродепутат. По подобна схема в следващото НС се кани да управлява отново, възползвайки се от същите 65 000 гласа от симпатизанти на ДБГ. Същите, които не му стигнаха в предишните избори, за да бъде отново в НС и отново на власт. Този път ракетата носител ще се нарича ГЕРБ. Това са дребни комбинации с голямо бъдеще за министерски кресла. Такава е представата на Командира за политиката.
От основна сила днес партията на Костов е спомагателна. Но като своя създател притежава уникална способност да се приспособява към всяко печелившо дясно, до което успее да се добере. В тази схема има място за всякакви мимикрии, но лидерът си остава един и същ. Едното омерзение към "кукувиците" е най-ниската цена, която лидерът би платил, за да има онова, заради което винаги е съществувал - правото да владее и да поделя.