28 Март 2024четвъртък19:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Психологът Иван Игов:

Дефицитът на родителство и гражданско общество създава деца агресори

Насилниците от училище често са такива и като възрастни

автор:Дума

visibility 326

Интерво за Агенция "Фокус"
(Заглавието е на редакцията)


- Г-н Игов, темата за агресията в училищата е била повдигана неведнъж, но сякаш все още не може да се справим с нея. Наскоро видеоклип с агресия на ученик срещу учител бе разпространен в социалните мрежи и възмути милиони потребители. На какво според Вас се дължи това поведение на децата в училище и защо е толкова трудно да се справим с агресията?
- Много са причините, поради които децата започват да се държат агресивно. Ако тръгнем от самото начало, със сигурност има причини, които се коренят в семейството. Около 40% от родителите в България се държат агресивно помежду си, когато имат проблеми. Децата от най-малка възраст виждат, че когато техният родител е фрустриран, той вместо да търси решения, по-скоро търси конфликт. Този модел, който децата виждат от самото начало, за съжаление, понякога има дори и физическо насилие, няма как да не се отрази в тяхното активно поведение, когато отидат в училище или когато пораснат. Това, което децата виждат в семейството, е първото нещо, което те копират когато са в училищна среда. Но това е само едната причина. Много случаи по света са показали, че когато има добра организация, дори детето да е израснало в агресивна среда, след това много от тези неща могат да се компенсират, ако училището е на мястото си. Давам Ви само един пример- преди малко повече от 10 години в Детски фонд на обединените нации (УНИЦЕФ) работехме с хърватски колеги по модел „Училище без насилие“. След войната в бивша Югославия, когато във всяка къща е имало оръжие, децата не просто са виждали насилие, но те са виждали и трупове и убийства. Въпреки това, с реформата в тяхното училище и въвеждането на този модел, буквално след няколко години, те са успели в голяма степен да намалят агресията не само в училище, но и в държавата. Всички институции, като започнем от църквата и свършим до местната власт, се включват в този цялостен проект, да променят обществото си така, че то да не бъде ощетено. Ние скоро не сме преживявали война и такива страшни неща, като този вид агресия и убийства, и въпреки това децата в българските училища продължават да бъдат едни от най-агресивните в Европа. Всички изследвания при нас показват, че между 25% и 27% от децата в училище са били жертва на някакъв вид агресия или на тормоз. Това означава, че не е имало просто еднократна агресия, а е била многократно проявявана. Ето тук е проблемът. Училището би могло да компенсира много неща, които се случват в семейството, но то не е подготвено и не е реформирано да го направи.
- Какво се случва с психиката на децата, които са агресори? Какво ги провокира да проявяват такова поведение?
- Ние всички изхождаме от темата, че и децата-агресори и тези, които търпят агресия в училище са жертви, защото това все пак са деца. Едно дете не може да бъде лошо и не се ражда такова. То може да стане такова само в различните условия в семейството или в средата, в която израства. Всички изследвания по света доказват, че два пъти по-често децата-насилници в бъдеще имат проблеми с властите и правоохранителните органи. Тоест, два пъти по-често са съдени и арестувани. Именно за това, не работейки както трябва с децата, които са насилници в училище, ние след това ги превръщаме в бъдещите агресори. А какво означава да работим с тях? Това означава да променим представата им за това как те могат да бъдат успешни. Когато си израснал с представата, че чрез насилие може да вземеш стотинките на съучениците си, или можеш да уплашиш някого, или в случая с този клип, за който говорехме в началото, ако ученикът смята, че може да накара учителя с насилие да му пише тройка, то тогава той решава, че в бъдещия си живот за всяко нещо може по този начин да го постига, без да влага много усилия. Достатъчно е да прояви агресия. Имаше едно изследване, което показваше, какво се е случило с мутрите по времето на прехода след 1980 година. Оказа се, че 80% от тях не са доживели до 40-годишна възраст. Така че, при всички случаи насилникът променя ценностната си система. Изважда напред представата, че чрез насилие може да постигне всичко, но до края на живота си това нещо води до някакъв вид падение. Детето, което е жертва на насилие, има два проблема- единият е че то търпи физическа и психическа болка, тоест то страда от това, което му причиняват. Ако учителите и родителите, когато са свидетели на насилие, започнат да го защитават през цялото време и само с това се приключва опитът им да помогнат, те всъщност го превръщат в една постоянна жертва. Има хора, които са възрастни и в живота си играят ролята на жертва, защото смятат, че така сякаш ще им е по-лесно да се справят и другите да ги съжаляват. Това е най-удобният начин да бъдеш лузър в бъдещия си живот. Именно за това, работата с децата жертви трябва да бъде насочена към това да се развиват техните умения за справяне. И обратно, работата с децата насилници, трябва да бъде обърната към това те да успяват да разбират другите, да разбират техните чувства и емоции, за да могат да се включат в ценностна система на заобикалящите ги. В противен случай, когато те си изграждат фалшива и изкривена ценностна система, в която насилието се явява основен компонент за справяне, както Ви казах, в рамките на следващите години, в живота си като възрастни, те вероятно ще се сблъскат с правосъдието или някой по-жесток агресор от тях.
- Учителите играят ролята и на възпитатели в училище, но често те самите стават жертва на стрес и тормоз на работното място от децата, които обучават. Когато потърсят родителите на детето за разговор за проблема, не винаги срещат разбиране от тяхна страна. Как трябва да се процедира според вас в такава ситуация?
- Учителите не са виновни за това, че не умеят да се справят, защото никой не ги е чуел на това. И до ден днешен в университетските програми никъде няма такива курсове, които да се отнасят до работата с трудни деца или справяне с агресията. Има такива тренинги, които някои учители минават, а други не, но така или иначе няма целенасочена подготовка за учителите. Няма конкретна помощ, която да им се даде, когато те изпаднат в такава ситуация. Именно за това, аз в никакъв случай не обвинявам учителите, просто защото няма кой да ги научи. Много малко са специалистите. На второ място, е агресията в самата не реформирана училищна среда. Както виждате, наскоро не е имало случай на агресия в някое малко селско или градско училище, в повечето случаи става въпрос за столично училище или в някой голям град в страната ни. В тези училища са наблъскани по 1 000 или 1 500 деца от поне 6 възрастови групи. В момента пак започна да се говори за реформа в училище, обсъждат се учителските заплати, нови учебници и нови програми, които да отговарят на съвременните изисквания, нови детски градини, за да може родителите да имат възможността да имат по повече деца, да бъдат отглеждани и да правят кариера. Съгласен съм с тези неща, но никой нищо не каза за построяването на нови училища. Знаете ли, че в София липсват поне 10 нови училища. Не говоря просто някой да построи нова сграда, защото има достатъчно изоставени училищни сгради, в които няма деца. Именно за това е необходимо следващата стъпка, която да направим е да имаме повече училищни сгради и да разделим училищната система по възрастови групи, както е било още от Възраждането. Трябва да има начално училище, прогимназия, гимназия и професионално училище. Всички тези училища трябва да бъдат среда на определена група деца, които припознават себе си и учителите си, като една общност. Когато ти си в една огромна отчуждена система, тогава учителят се превръща не в някой, който те учи, помага ти и те възпитава, а в твой враг. Тогава, защо да не грабнеш бухалката и да отидеш да си поискаш оценката, която той трябва да ти напише. Именно за това, много ми се иска най-сетне да се заговори, включително и от политиците, за това училищната ни среда, активно да започне да се реформира. Само със заплати, нови учебници, програми и сгради нямам как да се справим с насилието. Проблемът с насилието произлиза от много години назад. През всички тези години, през които наблюдавам училищната система отвътре и отвън, мога да Ви кажа, че през цялото време учителите, родителите и училищната администрация, са си прехвърляли топката за възпитанието и за неуспехите му. Учителите казват, че родителите са виновни, родителите, че учителите грешат. По този начин тази топка продължава да се прехвърля през цялото време, защото няма необходимия механизъм, как тези три различни среди да седнат и да разговарят заедно или да започнат всички да правят общи неща. Нито една от системите, дори и в България с така наречения „нов закон“, който остаря, не направи нищо, за да може да има училищна система. По света от много години насам, когато се говори за училищна среда, става дума за училищен климат. Той се оценява точно така, както се оценява климата в една организация. Вижда се, как си взаимодействат отделните среди и някой работи, за да може да осъществи това взаимодействие. За съжаление, и до ден днешен продължаваме да си прехвърляме топката. Ако попитате родителите, те ще Ви кажат, колко пъти са се обаждали на учителите, за това, че децата им са жертва на насилие, а пък те нищо не са направили. Директорите ще кажат, че те са направили 1 000 курса и че в училище има специални програми за насилието и видите ли, всички са се справили. Накрая пак децата страдат от това, че някой гледа да прехвърли отговорността си на друг.
- И в тази връзка, има ли достатъчно училищни психолози в страната ни, които да работят с децата, които проявяват агресия?
- И да и не. Да, ако говорим за това, че има назначени училищни психолози по последни данни около 800, което би трябвало да бъде достатъчно. От друга страна, университетските програми, които създават тези психолози, почти нямат практически занимания. Всичко е някаква теория и много от тези програми нямат директна връзка с училище. По света, един училищен психолог, освен да изкара университетски курс, като бакалавър или магистър, той трябва след това поне една година да стажува в конкретно училище, под ръководството на свой колега, за да може да се научи, как да реагира. Това го няма. И второ, няма единен методичен център, който да подпомага училищните психолози. Те не работят просто с приказки, някой трябва да ги научи на терапевтични и консултативни умения, както и такива за използване на психодиагностика, наблюдение в различни други програми. В психологията, за съжаление, нещата не стават толкова лесно, колкото биха станали във физиката или химията. Нямаме готови формули, а те трябва да бъдат търсени, във връзка с конкретния случай и ситуация. За съжаление, никой не ги учи на това и на практика тези психолози, за които говорим, отиват в училище без почти никакъв опит. От друга страна, след като учителите и директорите не знаят, как да работят с тях, обикновено ги превръщат в нещо като в помощник-учители или нещо подобно. Една не малка част от колегите, а може би повече от 2/3 от тях реално не работят, като училищни психолози, а като педагогически съветници. В тази насока има какво да се направи. Освен това, един училищен психолог е за 1 000 деца, макар че нормата е за 500. Няма как, дори и с 500 деца, да може да подпомогне всеки родител и всяко от тези деца. Това, което той може да направи, е да работи с екипи от други психолози или социални работници, които да го подпомагат в тази работа. В конкретния случай, за видеоклипа с агресия над учител, ако това агресивно дете бъде насочено към училищния психолог, той няма как да се справи с него, защото тук говорим за тежка форма на агресивно поведение, включително с промяна на ценностната му система. Тук трябва да има специализирана институция, като детски консултативен център, към която психологът да насочи родителя, заедно с детето. Такова нещо, за съжаление, в България също не бе направено. Има такива частни консултативни центрове, много от тях работят добре в големите градове, но за съжаление, и те не са достатъчно на брой. Именно за това, училищните психолози, като бройка са достатъчно, но квалификацията им е много ниска, а подпомагащата среда е никаква.
- Агресията може да бъде не само физическа, но и психическа, както Вие споменахте по-рано, а това като че ли, в повечето случаи се пренебрегва. Не оставя ли по-трайни следи за потърпевшите този вид агресия и какво трябва да се направи, за да има по-голяма гласност на проблема?
- Това, което казвате е вярно, но това, за което хората също не говорят е агресията, освен друго, тя може да бъде вътрешна и външна (екстрапунитивна и интрапунитивна). Има деца, които изглеждат тихи, кротки и спокойни, а в същото време агресията, която трупат вътрешно, я обръщат не към някой друг, а към себе си. Такива деца много често стигат дори и до самоубийство. Ние сме на едно от първите места в Европа по самоубийство на деца. Когато говорим за агресията, това не означава непременно – агресор и насилник, като отделни хора, а едно и също дете или възрастен може да бъде за себе си и агресор и жертва. Нека да го кажа и по друг начин, нищо, че може да прозвучи драматично, ако си представите една класна стая пълна с деца и след това, в края на една учебна година тя може да бъде празна, защото те са посегнали на живота си, поради това, че никой не им е обърнал внимание, за това, че те развиват някаква автоагресия, поради различни стечения на житейски обстоятелства, като проблеми със семейството, с връстниците и други.
- И как може да се даде гласност на този проблем? Той е наистина голям и картината, която описахте е страшна.
- Знаете ли, че аз и колегите ми говорим за този проблем в продължение на поне 15 години и никой не го е чул. Не мога да Ви кажа, какво трябва да се направи, за да бъде чут. Тук, за мен, това е дефицит на гражданското общество и на така наречените „родителски организации“. Вместо да се занимават с глупости, като дали да има сексуално образование в училище или не, по-скоро трябва да обърнат внимание на факта, че има огромен брой деца в училище в големите градовете, малък брой учители и необходимост всеки учител и училищен психолог да обръща необходимото внимание на всички деца.
- Защо според Вас преди години проблемът с агресията не е бил толкова голям, а сега с годините тя все повече се разпространява в цялата страна?
- Не е точно така. Броят на децата агресори и жертви не се е променил, но сега обществото ни става по-сензитивно. Към това нещо започнахме да се отнасяме с по-голямо внимание и да даваме по-голяма гласност на тези случаи. Като дълбочина броят на жертвите и агресорите не се е променил, а ние станахме по-чувствителни и това е хубаво. От друга страна, обаче, има една друга тенденция, че се увеличава броят на така наречените „драматични случаи“. Това са такива, в които агресията при децата може да предизвика, включително до убийство. Това, за което наистина трябва да говорим е, че агресията при децата е в резултат на липса на социални умения. Това е причината едно дете да обърне агресията към някой друг или към себе си. От психологическа гледна точка агресията е резултат от фрустрации. Фрустрацията е състояние, при което човек не може да се справи с нещо в живота около себе си или някой блокира неговите усилия. Има три възможности- първо, да се предаде и след няколко такива случаи се обръща агресията към самия човек, второ, да тръгне агресивно срещу агресора или ситуацията, в такъв случай човекът се превръща в агресор, и третият вариант на успешния човек е да потърси алтернативи, хора, които да помогнат и самият човек да концентрира всичките си умения в това да потърси помощ. За да се справи едно дете с агресивна ситуация са необходими социални умения. Когато семейството не възпитава децата, това би трябвало да е роля на училището, а за съжаление в училище това не се прави. Така се затваря този порочен кръг за който говорим.
- Но като че ли, преди години имаше по-голямо уважение към учителите, а сега все повече млади студенти, не желаят да работят в тази сфера именно заради агресивната среда в училище.
- Точно така е и тук причината е в тези огромни училища, които направихме. Преди около 40 години училищата не бяха толкова големи, учителите се ползваха с авторитет и бяха подготвени да се справят в средата в която са.
- Какво се пречупи, за да се променят тези неща?
- Първо се пречупи това, че въведохме една доста изкривена система за финансиране в образованието, така наречените „делегирани бюджети“, които накараха директорите да трупат колкото се може повече ученици на едно и също място. Второ, наистина се случи това, че през 1976 година бе въведено двусменното образование, до тогава в България не е имало такова. То е въведено поради бейбибума и поради тази причина училищата започнаха да не стигат. В същото време нови училища не се строят. В София, например, в последните 30 години са построени две училища. Това сочи последната статистика. Всички директори и учители с желанието си да натрупат повече деца на едно място, за да има повече концентрирани пари в едно училище и да се вдигнат заплатите на учителите и да се подобри оборудването, допуснаха всички тези проблеми, за които говорехме до сега. Именно за това е нужна реформа, която трябва да започне от финансирането, заплатите на учителите и тяхната подготовка. Основната причина младите учители да ги е страх да преподават в училище е защото те отиват неподготвени.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ