Дефицит на демокрация по света
Европейските страни "не са успели да се придвижат напред"
/ брой: 15
Демокрацията е в отстъпление в световен мащаб, включително в някои части на Европа, сочи нов доклад на Economist Intelligence Unit, съобщи „Политико“. Проучването показва, че европейските страни „не са успели да се придвижат напред“ в индекса, измерващ неща като политическо участие и гражданските свободи.
Индексът на демокрацията за 2019 г. установи, че негативната тенденция в целия свят е довело до най-лошия резултат, откакто индексът е направен за първи път през 2006 г. - само 5,7 процента от населението в света живее в това, което може да се счита за „пълна демокрация“.
Индексът оценява 167 държави въз основа на пет категории: избирателен процес и плурализъм; функционирането на правителството; политическо участие; политическа култура; и граждански свободи. Повечето западноевропейски държави се считат за пълни демокрации, като Норвегия е най-високо в световен мащаб, докато повечето източноевропейски държави се смятат за дефектни демокрации или „хибридни“ режими.
„Ако 2016 г. беше забележителна с популисткия бунт срещу статуквото в развитите демокрации, 2019 г. беше определена в голяма степен от вълна от народни протести в развиващия се свят“, казва Джоан Хой, редактор на доклада. САЩ бяха понижени от статут на "пълна демокрация" в "дефектна демокрация" през 2016 година.
От европейските страни Полша например пада под Унгария в класацията за първи път, се казва в доклада, „като управляващата консервативно-националистическа партия Право и справедливост (ПиС) продължи усилията си да превърне страната в „нелиберална демокрация“, включително чрез ограничаване на независимостта на съдебната система и консолидиране на собствеността на медиите в полски ръце."
По подобен начин в Малта политическият скандал около убийството на журналистката Дафне Каруана Галиция "разкри значителни слабости по отношение на върховенството на закона и неадекватни проверки и балансиране на властта на правителството", правейки островната нация единствената западноевропейска държава през 2019 г., която се плъзна надолу от "пълна демокрация" до "недостатъчна демокрация".
Франция и Португалия обаче се движат в обратна посока, възстановявайки статута си на „пълни демокрации“. Според доклада, френският "национален дебат", проведен между януари и март 2019 г. в отговор на протестите на „жълтите жилетки“, насърчава политическата ангажираност и облекчава социалните вълнения в страната. В Португалия доверието в политическата система продължава да расте, тъй като "периодът на строги икономии след световната финансова криза отстъпи".
В доклада се казва също, че Румъния, която e по-близо до дъното на категорията „дефектна демокрация“, е подобрила резултата си от 2018 г. на фона на миналогодишните големи улични протести, антикорупционно движение и силна избирателна активност на изборите за Европейски парламент през май и президентските избори през ноември.