Деескалация от Сочи

Изненадващото посещение на сирийския президент Башар Асад в Сочи се състоя след визитата на израелския премиер Бенямин Нетаняху в руската столица и размяната на ракетни удари между Иран-Сирия (от една страна) и Израел (от друга). И след немалко коментари и оценки, че опасенията на Нетаняху едва ли са трогнали Путин. Визитата се състоя и след избуялия трансатлантически сблъсък между САЩ и ЕС заради ядреното споразумение с Иран.
Първоначално мнозина вероятно са си помислили, че в Сочи Асад ще иска още руски ракети С-300, пък и друго въоръжение заради появилия се нов, но и очакван военен участник в сирийския конфликт - Израел. А може би и още бойни части, за да го пазят и от Израел. И че зад това искане най-вероятно стои и Иран. Но акцентът в сегашните преговори Путин-Асад се оказа изненадващ. Асад не само че не си тръгна с нови руски въоръжения, но и излезе с антивоенна инициатива - обяви, че е решил да изпрати своята делегация в комитета, който под егидата на ООН работи върху бъдещата конституция на Сирия. Плюс това, че двамата държавници са обмислили следващи мерки за възобновяване на политическия процес по сирийското регулиране. 
А това бе ясен сигнал на Асад към Израел, че не иска продължаване на ескалацията от 10 май - за Путин това беше ясно. И както виждаме, оттогава имаме деескалация конкретно между Сирия/Иран и Израел. Така че опасенията на Нетаняху едва ли са минали покрай ушите на Путин.   
Доколкото Асад не е самостоятелен играч на родната си сцена, може да смятаме, че зад инициативата му стои и Иран - нищо че за него Израел е заклетият враг. Техеран и Европа се озоваха от едната страна на барикада в конфликта със САЩ по ядреното споразумение. И за да не я загуби като партньор, Иран ще трябва да избягва действия за задълбочаване или разширяване на сирийския конфликт, каквито Европа изначално не харесва.