Дебелокожите песимизъм не ги лови

"Мисли позитивно" се определя като постулат, стане ли дума за осъществяване на американската мечта и защита на собственото здраве. На българина по села и градове обаче не му е до позитивизъм. Иначе мисли, не че не мисли. Мисли откъде да вземе пари да яде, да обслужва градския транспорт, да плаща прескъпи цени на ток, парно, вода, бензин, телефони, данъци и такси, зъби, образование на децата т.н. Да плаща само, не и да купува, ей така за разкош, нещо. Не друг, а официалната статистика вчера отчете, че наблюдението през октомври като цяло показва нарастване на песимизма в оценките и очакванията на потребителите в сравнение с юли. Т.е. станали сме далеч по-песимистични за икономическата ситуация у нас заради неблагоприятната тенденция не само за последните месеци, но и за следващата една година. А тенденцията е към по-голямо обедняване. 
 Позитивното мислене подминава очакванията ни като потребители и заради финансовия колапс на домакинствата. ГЕРБ може и да обещава да сътвори чудеса на близкия хоризонт, но неверието на българина не го напуска. Не само заради философското "подлагай всичко на съмнение", а заради патилата му досега и подмяната на толкова социални и морални ценности от сегашното правителство, което доведе България до просешка тояга. И продължава да го прави, противно на всякаква европейска логика и човешка загриженост за поданиците, която може да се прояви и вън от нормативните догми и разпореждания. Напротив - точно те се нарушават от управляващите, които ги натъманяват в ущърб на народа. Нещо повече - дори в нарушение на Конституцията.
Иначе щяха ли да оставят неконтрулируем танца на цените, макар и в условията на пазарна икономика, да оставят монополистите да диктуват нерегулирано честите поскъпвания без приемлива обосновка и помпане на инфлация, щяха ли да замразят доходите, да пренебрегват майките и децата, да разплакват старците...
Ние ли не се молим правилно, или молитвите ни ги чува само Бог. Той обаче е далече, където е и нашият премиер, види се... А него песимизъм не го лови, няма причина. Нищо, че и прогнозата за безработицата през следващите 12 месеца не дава основания за оптимизъм, напротив - засилва песимизма и неверието, че правителството ще свърши онова, което е по неговите сили, поне да я усмири. Не се очертава и прокламираната от сегашните министри на ГЕРБ прословута спестовност на българина. Сигурно, но то се спестява от нещо, а не от нищо...
В обществото трябва да се търси формат, в който да има максимална публичност на разходването на средствата, нашите средства, общите средства, ефективността от тези средства, защото ние ходим, работим, внасяме в държавата точно с тази цел - да получаваме една придадена стойност, която отговаря на нашето виждане. Това ще споделят по време на световния протест на Анонимните срещу управлението на правителствата. Съмняваме се, че нашето това го интересува. То се е нахъсило със самодостатъчен оптимизъм.