Дебатите около един "излишен" закон

Мотиви и публичност на авторския колектив, подготвил Закон за детето, поискаха от Гражданска инициатива "За семейството". Защото "когато се въвежда "новаторско" законодателство по философия, обхват и техника е странно това да става без мотивация, съдържаща анализ и идентификация на проблемите, предизвикали нуждата от нов закон". Активистите негодуват, че не е предложена методика за решаването на проблемите, че няма анализ на статистика и практика от други държави в областта на закрилата и защитата на детските права. Всичко това трябва да предшества писането на закона и да е продукт на обществена дискусия, категорични са от "За семейството" - организация, възникнала наскоро около дебатите, предизвикани от "модерния" закон.
За липсата на баланс между правата на семейството - деца, родители и държавата, от друга страна, в публикувания на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика Закон за детето, се изписа достатъчно. Обществени организации изтъкнаха, че закрилата на децата без семейство и на децата в риск не е била нормативно уредена досега. Но макар в проекта да е елиминирано понятието "дете в риск" и това да е "закон за всички деца", смущаващо е пълното игнориране на семейството в добре разписана процедура, която подчинява родителите на държавното управление и настоява за контрол във всеки детайл от детското развитие.
Българският Хелзинкски комитет пък категорично подкрепи проекта за Закон за детето, защото "осигурява реална възможност на детето да бъде чуто, разбрано и зачетено". Това е правилният, синхронен с международното право, път на развитие на националното ни законодателство. Този законопроект отговаря на остра необходимост от защита правата на децата, независимо дали те живеят в семейства или при условията на друг вид грижа. От БХК признаха обаче, че "проектът има няколко недостатъка, но те могат и трябва да бъдат поправени", макар в организацията да са "особено разтревожен от появилите се в публичността критики на законопроекта, свързани с мерките, които той предвижда срещу насилието над деца от страна на техните родители и близки".
Че държавата е длъжна и по сега действащото законодателство да предприема мерки за противодействие на такива практики чрез ефективното им разследване и наказване на извършителите, както и чрез превенция, припомня БХК, но не е тяхна работа, разбира се, да поставят въпроси (не ги и поставят) кой и защо не изпълнява тези разписани задължения.
Според СДС законопроектът, "качен" на сайта на МТСП, "въвежда неподходящи за едно дете права и свободи". Напълно излишно, според десницата, е въвеждането в предучилищното образование на програми за сексуалното и репродуктивно здраве, на познания за прилагането на мерки за семейно планиране. Че законопроектът гарантира правото на детето само да изгражда своите възгледи за съвестта и религията, е друга съществена част от възраженията на депутатите.
Проектът вече постигна ефект, предизвика дебати, а не просто публично обсъждане, заяви един от инициаторите на кръглата маса в Народното събрание, народният представител от Синята коалиция Ваньо Шарков. Има ли необходимост от подобряване на законодателството в областта на правата и закрилата на децата? Ролята на семейството или грижата на държавата е по-важна при отглеждането и възпитанието на децата? Нови структури, отговорни за закрилата на детето ли са нужни в момента, или трябва да се подобри дейността на действащите в момента? За това попитаха сините. "За нас родителите имат най-големите права и носят най-голяма отговорност в образованието и възпитанието на своите деца и това право неслучайно е разписано в Конституцията на България", настоя д-р Шарков. Ролята на държавата е да подпомага родителите в реализирането на това им право и задължение, категоричен бе депутатът от СДС.
"Не е подходящо да се занимават 5-годишни деца с проблемите на сексуалното здраве", подкрепи тезата Роджър Кишка от Международната правна асоциация Alliance Defense Fund, обединяваща работата на над 700 адвокати в защита на традиционното семейство и други човешки права. Той се позова на Всеобщата декларация за правата на човека, на Конвенцията за правата на детето, на Конвенцията срещу дискриминация в образованието и др. и настоя законопроектът да отпадне от разглеждане в НС.
Теодора Иванова от Държавната агенция за закрила на детето контрира, че проектът е плод не само на техния, но и на труда на много неправителствени организации. "Той беше представен на широк обществен дебат и обсъден от неговия основен потребител - децата, които в голямата си част го подкрепиха. Не съм съгласна, че този закон легализира проституцията при децата", каза Иванова по повод упреците, че текстове в него, забранявайки на децата да посещават подобни заведения, ги легализират де факто за възрастните.
* * *
Светлана Ангелова:

"В този законопроект има положителни моменти и не може заради 2-3 текста да го зачертаем изцяло", скочи зам.-председателката на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова, според която Закон за детето "надгражда" досегашната нормативна практика. Тя обеща обаче, че това не е окончателният вариант преди внасянето на проекта в МС, а може "да претърпи промени също и в Народното събрание между първо и второ четене". 

Емилия Масларова:

"На екипа е платена една солидна сума от "Отворено общество". Колко? Трябва тях да питате, защото авторите трябва да декларират тези средства". Питах направен ли е анализ по досегашния Закон за закрила на детето и кое е това, което не работи или което не е достатъчно прецизирано, и онова, с което трябва да се допълни сегашното законодателство. Досега не сме чули, че е лош - той също е правен с голям екип от хора, от правителствени и НПО, също е съгласуван с всички институции, припомни Масларова. На този въпрос никой не ми отговори.
Четейки целия закон, останах с впечатлението, че 70 на сто в него са санкциите и много по-малко превенция, а съм убедена, че в един такъв закон трябва да е точно обратното - санкциите не са водещото, когато говориш за дете, посочи депутатката. "За дете трябва да има условия, сърце, любов, обстановка и всичко, което всеки от нас е длъжен да даде. Когато се създава един живот, трябва да има култура, отношение на нацията."
* * *
Този закон създава условия за подтикване към доносничество от най-ранна детска възраст, както на децата, така и на съседи, близки, познати, непознати, които нещо решават да се представят някъде по някакъв начин. Това е не опасно, страшно е, категорична бе Емилия Масларова. Ние трябва да знаем, че основното място на едно дете е семейството. Институциите трябва не да изземат децата от семействата, а да подпомагат семействата, за да отглеждат както трябва децата си. Институциите трябва да бъдат онзи морален, а в много случаи и материален фактор, който да подпомага и възпитава семейството, да подготвя младите хора за семеен живот, защото повече от страшно е това, че през 2010 г. 54 на сто от новородените деца са от безбрачни двойки. Някой от това притеснява ли се, попита тя и зададе още въпроси.
"Ако ние приемем този "блестящ", "уникален", "модерен" закон ще спре ли насилието между децата? Ще спре ли насилието върху децата? Ще спрат ли злоупотребите с алкохол, тютюнопушенето и наркоманиите между децата? Ще спрат ли онези агресивни предавания в медиите, които от сутрин до вечер гледаме и които възпитават агресия в децата? Ще се хранят ли по-добре българските деца, ще живеят ли в по-добра семейна среда? Ще са по-интелигентни ли българските деца? На тези въпроси отговор законопроектът не дава, нито екипът, писал закона за детето." Този закон категорично е излишен, заключи Масларова, заставайки на позицията на колегите си от СДС.
Програмната директорка в УНИЦЕФ Дияна Вакарелска илюстрира своята трактовка по темата с примери.
 
* * *
Дияна Вакарелска:

"Опитваме се да затворим един дом в Шумен и да върнем всички деца в семействата, защото дълбоката увереност на УНИЦЕФ е, че най-доброто място за отглеждане на детето е неговото семейство. Срещнахме се с всички семейства, за да направим социалната оценка и да видим какви са причините детето да бъде оставено в дом. С всички хора от разширеното семейство, когато родителите са в чужбина, с бабата и дядото, с вуйчовци, стринки, търсили сме всякакви възможности, за да расте детето в своята семейна среда. Оказа се, че голяма част от тези родители са оставили детето си по социални причини - бедни са, нямат къща, безработни са и не могат да осигурят на детето си средата, от която се нуждае, за да може да бъде хранено, облечено, да се изпрати на училище, да се развива добре."
* * *

Именно за такива семейства се предвижда подкрепата, когато майката или бащата, или техните родители заявят тези трудности, че не могат, възпрепятствани са, държавата да им помогне да не оставят детето, да могат да се грижат за него.
Висок е процентът на ранна раждаемост, 14-15-годишни деца раждат, нямат умения да гледат дете, срещала съм се с такива майки, които не знаят дори как да готвят - за тях се налага обучение, подкрепа, никой не иска да им вземе детето. Целим просто да им помогнем да са толкова добри родители, колкото тези, около кръглата маса претендират, че са, т.е. всички да сме добри родители, твърди Вакарелска. Мнозина си задават въпроса добре ли се справям, детето ми добре ли се развива - те трябва да могат на намерят подкрепа от институциите. Ценностите на всички ни са еднакви, но има криво интерпретиране на онова, което се предлага от държавата. А тя няма физическа възможност и желание да се намесва във всички семейства.
В шуменския случай, върна се към него експертката, имаше и родители с психически заболявания, които не могат да се грижат за децата си - е, тогава детето няма как да бъде върнато. Има жени, които са родили няколко пъти и дори не знаят името на детето си, самата майка се нуждае от лечение и от грижа. За тези деца се предлага настаняване в приемно семейство, защото семейните ценности са много важни, обясни представителката на УНИЦЕФ, една от организациите участнички в писането на проекта.
Много е важно и ранното сексуално образование, и профилактиката, хората трябва да знаят какви са възможностите. Срещала съм се с много ромски майки, който казват: "Не искам повече да раждам!" Но няма средства, за да ползва противозачатъчни, а раждането й се интерпретира като желание за раждане на деца, които държавата да издържа. Не е така. Много ми се ще да знам колко от тези хора наистина са се срещали с онези, които имат нужда от подкрепа, попита Вакарелска пред микрофона на ДУМА. Към нас са се обръщали лекари от АГ-отделения, казват: "Искаме да им помогнем, идват жени на по 30-35, родили десет деца, искат аборт." Но лекарите не могат да го направят, без жената да плати. Ако тя е социалнослаба, за нея е по-лесно да роди и да остави детето, защото раждането не се заплаща. Лекарите също търсят възможности да помогнат.
Другата гледна точка, тази на Дияна Вакарелска, е, че този закон поставя детето и неговия интерес в центъра, защото то има право да живее в семейство и да получава най-добрата грижа. Оттам нататък се разглеждат всички заобикалящи го среди, институции и  инстанции, които трябва да осигурят този добър живот и те да бъдат отговорни да подкрепят семейството, да предоставят доброто образование и здравеопазване, за да израсне то пълноценно.
Има слабости този закон, призна и тя, това е работен вариант, но не мога да се съглася с тези крайни организации, които твърдят, че се предвижда намеса в семейните отношения, че трябва да позволим на родителите да нанасят "физически дисциплиниращи мерки върху своите деца". Това е недопустимо от човешка, морална, правна, религиозна гледна точка, заключи представителката на УНИЦЕФ.

Законът за детето разбуни духовете. Ще бъде хубаво, ако опонентите бъдат чути, а признатите "грешки" поправени. Щом така или иначе едни пари вече са дадени, а управляващите "са поели" ангажимент за приемането на нов закон, то нека той наистина е в услуга на бъдещето на нацията. Дано повече експерти го прочетат и коментират на висок глас, пък дано родителските НПО също постигнат консенсус в претенциите си.
От дискусията в парламента ми стана ясно, че закони за детето трябва да се правят от родители и те да са съобразени с традициите на българското семейство. С обикновен "превод" на нахъсани правни експертки, за които кариерата е по-ценна от майчинстното, и само с цел хармонизация с чужди законодателни практики и "усвояване" на средства за "транспониране на родното законодателство", полезна работа не се върши. Но, както дипломатично заключи Ваньо Шарков: "Добър родител може да си и при лош закон!" Въпросът кому е нужен май получи отговор, защото няколко пъти беше подметнато: "Този закон е правен по време на вашето (на СДС-б.а.) управление!"
Все пак става дума за закон за детето, за моите, вашите, за нашите - на българите, а не на партиите деца, нали?
 

40% от домакинствата у нас споделят, че са били свидетели или смятат, че имат наблюдение върху упражнявано семейно насилие над децата, цитира данни от специално изследване по поръчка на Детския фонд на обединените нации-УНИЦЕФ социоложката Мира Радева по време на дискусията. Средно 22% от интервюираните от различни групи признават, че познават лично деца, които търпят някаква форма на насилие - физически или психически тормоз или форма на неглижиране. Сред изследваните родители 24 на сто признават, че познават такива деца. Когато питали каква част от децата в България са обект на психическо насилие - 10% от децата отговорили "почти всички". Всяко десето дете в България смята, че почти всички деца са обект на психическо насилие. Подобни са данните и по отношение на физическото насилие, показало изследването. 4% твърдят - почти всички, 33 на сто са дали отговор "по-голямата част от тях". Излиза, че 40 процента от децата на тази страна смятат, че всички или почти всички деца търпят физическо насилие, обобщи Радева. Дано тревожните данни надвият "шума" от личното признание на социоложката, че като дете три години поред е била обект на сексуално посегателство от трима различни мъже, приятели на семейството й. Мира Радева сподели страха и срама, с които по-късно признава пред майка си, но никога не говори по темата с баща си, а семейството "укрива" срама, правейки от детето си втори път жертва.