Де го чукаш, де се пука

Започвам да пиша следващите редове със смесени чувства и с поразбъркан мозък. Защото най-голямо недоумение и удивление в главите човешки комай предизвикват абсурдите. Те понякога са толкова неразбираеми, че не знаш сам ли да се "гръмнеш", или да идеш да "гръмнеш" виновника? Ако такъв въобще е възможно да се намери в тая мътна държава.
Да наречем поредния абсурд юридически. Ако, разбира се, бъде приет от народните избраници. Но за какво иде реч? Всъщност става въпрос за нещо, иначе изключително сериозно, което засяга живота и здравето на висчки ни - недомислицата (или може би не) в Закона за фуражите, заради която се допуска възможност върху етикетите им да няма информация, че съдържат твърде опасните ГМО-съставки. И защото потърпевши отвсякъде скочиха срещу тази удобна вратичка, през която безпрепятствено мутантите ще стигат под една или друга форма до чинията на всеки, веднага се намери умно предложение как тази кривина да бъде изправена.
Ето оттук следва абсурдът и той е, че имало идея от парламентарната земеделска комисия нещата да бъдат оправени, но не в закона, чрез който е забъркана кашата, а с промяната в преходните и заключителните разпоредби в закона за... рибарството и аквакултурите. Де го чукаш, де се пука!
Макар абсурди в правото да има бол, подобен се натрапва за втори път само в последния месец. С хитър трик в парламента гербаджиите направиха опит да прокарат станалата скандална такса за достъп на ВЕИ производителите до електропреносната мрежа чрез промени в закона за... оръжието.
И без да съм юрист, мога да си позволя да кажа, че това е едно безумие и издава пълно юридическо невежество. Ама какъвто премиерът, такъв и парламентът. От днес например започва зимният сън на мечките, може да регламентрат това в закона за балета. Пък току-виж мнозинството в Народното събрание приеме култа към Борисов за официална религия в държавата. С промени в закона за водоснабдяването например.