Де да ставаше с репчене

Не вярвам в хода на подготовката за срещата на Бойко Борисов с гостувалия у нас президент на Чешката република съветниците на премиера ни да са се осмелили да го подсетят, че дължи на Вацлав Клаус едно извинение за едни непремерени приказки отпреди две и кусур години. Тогава, през есента на 2009 г., отговаряйки на журналисти в Брюксел на въпрос във връзка с условието, което чешкият президент постави, за да ратифицира Лисабонския договор, Борисов заяви: "Вацлав Клаус прекалява с разиграването на ЕС и повечето европейски лидери вече са изнервени от поведението му". Типична за Бойковия стил деликатност.
Ден по-късно "изнервените европейски лидери" приеха условието на Клаус за поправка в договора, която изключва предявяването на претенции от страна на судетските немци, прогонени след Втората световна война от пределите на Чехословакия.
Съветниците на Борисов не са го подсетили (ако въобще имат хабер за онзи гаф), но съветниците на Клаус със сигурност са го споменали в досието за посещението, за да има едно наум президентът им с какъв балкански субект се среща. Живял съм 5 години в Чехия и добре познавам акуратността на чешкия чиновник. 
С риск да заприличам на една бивша наша телевизионна звезда, която умира да се самоцитира, ще цитирам и аз какво съм писал за случая в ДУМА в броя от 3 ноември 2009 г.: "Първият и най-важен извод е, че чешкият президент даде пример как се защитават национални интереси. Това би трябвало да послужи като пример за българските политици, които се удариха в гърдите, че първи са признали Македонската държава, за което виждаме с какво ни се отплаща Скопие. А затварянето на четири читави блока на "Козлодуй", за да угодим неизвестно на кого! А сегашната ни готовност да приемем американски военни съоръжения, които Прага отказа! А ако утре Румъния поиска компенсации и обезщетения за изселените румънци от Южна Добруджа през 40-те години и ние, за разлика от Клаус, не сме се сетили да се презастраховаме срещу такава евентуалност!"
Е, оказа се не точно обезщетения за Южна Добруджа, а спор за черноморския шелф. И не за 17 кв. км, а за 350. Само че е нямало български Вацлав Клаус да се запъне, когато му е било времето, пък нека европейските лидери си се изнервят колкото щат.
Вместо това пак репчене в добре познатия стил: "Недопустимо е да се говори по такъв начин в ХХI век от държави-членки на Европейския съюз", изхвърля се Бойко и е категоричен, че няма да приеме подобно решение (Международният съд в Хага да отсъди чия е спорната зона), защото не било адекватно за страни в ЕС. А външният ни министър Николайчо Младенов като бездарен беквокал припява: "Румънският министър направи абсолютна грешка, той обърка нещата"...
Репченето и перченето в стил "право куме та в очи", "на тия мамалигари ли ще им цепим басма" са добри за вътрешна употреба, може да допаднат дори на Сидеров. Кое е допустимо и кое не в международните отношения, как се решават спорните проблеми между държавите не е като да притиснеш рефера да даде дузпа за "тигрите" от футболния отбор на село Бистрица.