Дай банан!

Когато маймуната слязла от клона, твърде скоро след това възникнали два проблема. Първият - щом тръгнала на два вместо на четири крака, заболял я кръстът, налегнала я дископатията. Вторият проблем - проговорила и оттам й се заструпвали разни неприятности. Смята се, че и преди това, на дървото, животното е общувало със себеподобните си, но лаконично. Примерно: "Дай банан!" или "Няма банан!" И никакви такива: "Ако ти ми отстъпиш по-слънчевото място на клона, аз ще ти се отблагодаря, като те почерпя с един от моите толкова вкусни и питателни банани."  В друг случай: "Ти би ли била тъй любезна да ми кажеш откъде намираш тези толкови вкусни и питателни банани." Тогава със сигурност такива разговори не са се водили.
Или да вземем любовта. "Хайде!" - казвала мъжката, "Готово!" - отвръщала женската. И никакви глупости от рода на: "Искаш ли да отидем у нас да погледаме новия телевизионен сериал?" И също такива тъпи отговори, като: "Ама ти за каква ме мислиш? Ако така ходя с всяка срещната маймуна още първата вечер да гледам сериали, какво ще си помислят за мен останалите маймуни?..." Такива разговори на дървото не са се водили, а със сигурност такива разговори не водят и сега онези маймуни, които са предпочели да си останат маймуни.
Не знам как е с другите слезли от палмите, но при мен нещата стоят така: имам болки в кръста и това, съвсем доказано, е защото много по-често ходя на два крака. Имам и неприятности, които почват веднага щом си отворя устата: защо съм казал това, защо съм казал онова... Изобщо гадост! Заради това сега мина ли покрай някое палмово дърво, с носталгия обръщам поглед нагоре. Даже и покрай брезичките, покрай борчетата като минавам, все гледам нагоре и си викам: А някои си живеят по клоните и са истински щастливи през цялото време на това живеене, а не само понякога, като мене.