Дъвката "концесия"

Думата "концесия" у нас стана мръсна. Това не е от вчера. Заради цялостното отношение на държавата през последните години към концесиите и изключително неизгодните договори, които бяха сключвани. Особено тези за подземните богатства. Богатства, които не се възстановяват. Тези ценни ресурси на страната ни се отдават срещу минимални такси на всякакви концесионери, които правят луди милиардни печалби. Не е тайна, че таксите ни са сред най-ниските. И като калкулация на калпавото управление се оказа, че вместо държавата да се стреми да повиши собствените си приходи, богатствата ни се пропиляват срещу смешни пари за хазната. 

За да има адекватно решение този проблем, трябва дългосрочна стратегия как да опазим ресурсите си и да не позволяваме тяхното безмозъчно пропиляване. Трябват промени в закони, наредби, постановления и много як контрол. И защото това би засегнало много интереси, е очевидно, че няма как да стане набързо и на крак. Ако целта е да има резултат. 

Точно тази брадясала с десетилетия тема обаче се зъвъртя в последните дни. Любомир Каримански, днес депутат от ИТН в парламента, който заради постоянните противоречия е с коефициент на полезно действие нула, изневиделица подхвана тази тема. Дали ИНТ наистина иска да реши този проблем е реторичен въпрос. Просто започна да се разтяга нова дъвка. Дали предизборна, дали заради неадекватност - все едно. И вместо да видим мобилизация за приемане на поправките в бюджета, защото иначе кризата съвсем ще ни затисне, ние слушаме упражнения на тема концесии.

Преди дни финасовият министър Асен Василев оповести анализ, според който държавата получава от концесиите на всички подземни и надземни богатства без летищата около 80 млн. лв. Става въпрос за кариери, злато, мед, ски писти, вода и плажове. Наистина ли толкова струват богатствата на земята ни? Не, разбира се, но въпросът няма как да се реши в момента, бълбукането е само предизборно. А парламентът има спешни неща да реши - сега!