Дъвка за народа

Ако днес направим класация за топ 5 на най-екзотичните политически идеи в България по време на размирните дни, със сигурност идеята на двама независими депутати печели приза от раз. Кирил Гумнеров и Стоян Иванов се записаха в българската политическа мисъл със своето предложение на всички партии да им бъде забранено да участват на следващите избори. Това е направо нова форма на законодателна утопия. Отстраняваме партиите от политиката и гражданите поемат сами пътя към бляскавото бъдеще на просперираща България. 
На въпроса към двамата какво ще се прави, ако все пак има партии, които ще участват във вота, техният отговор е размазващ - партиите трябвало да се регистрират като инициативни комитети! Това е изцяло нов възглед върху света - няма партии, няма различия, всички сме само граждани. Звучи като фентъзи, създадено от фантазията на първите анархисти по земята.
В България днес не е популярно да защитаваш политически партии, но нека поне да опишем три техни положителни черти. Първо - има възможност за контрол на политиката, второ - ясно е кой взима решенията, трето - партията в своя класически вид е демократичен, а не авторитарен инструмент. Възгледът, че всички са граждани, а партии няма, е тираничен още в зародиш. Свободният гражданин е красив като образ, но е абсолютно политически неидентифициран. Гражданското начало в демокрацията е измислено да служи като коректив на политическата система. Ако премахнем партиите, кого ще коригират гражданите? Самите себе си ли? Изобщо идеята, че гражданите, пуснати на изборите, са решение на проблема, е все едно да си говориш с въображаем приятел.
Времената днес очевидно са поетични. Навремето, когато дадаистите се появяваха в поезията, тяхната програма бе основно поетична. Една от основните точки в нея е: публично хранене на телата. Идеята на двамата депутати прилича точно на това - буен дадаизъм и колективно захранване на възмутените граждани с нова дъвка. Аман вече.