Давим се, а спасение не дебне отникъде

В социалната 2018 г. бе вградена сянката на майките на деца с увреждания. Кой каквото ще да казва, те дадоха урок на всички ни с отстояването на една кауза. Първи казаха, че системата ни убива. Майките, които събудиха българското общество. 

Равносметката на министерството за отминаващата 2018 година е за напрегната, но резултатна година, динамична откъм събития и ключова откъм реформи за уязвимите групи и в частност хората с увреждания - отчете социалният министър Бисер Петков. Той не пропусна "с ръка на сърцето" да признае, че дневният ред на ведомството му се доминираше основно от исканията на хората с увреждания. Годината завършва с приети закони, поискани от тях, и с намерения за последващи стъпки в тази посока. Бяха приети законите за хората с увреждания, за предприятията на социалната и солидарната икономика, на първо четене мина в парламентарната социална комисия Законът за социалните услуги. Очаква се той да бъде окончателно приет в началото на следващата година.

Да припомним, че 

властта буквално се оказа заложник 

в ръцете на група "кресливи жени", които успяха да "кадруват" в изпълнителната власт и да я принудят да предприеме, така да се каже, "непопулярни мерки". Заради тези жени социалният министър подаде изненадващо оставка на 11 юни, а премиерът я прие. Аргументът на Петков пред Борисов беше, че подава оставка заради невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите на деца с увреждания. Същите тези жени после изиграха ключова роля Бисер Петков да се върне на поста си, с мотива, че са имали диалог с него. Но пък те успяха да "отстрелят" вицепремиера Валери Симеонов на 16 ноември заради негово изказване след заседание на тристранката: "Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца без грам майчинско чувство, грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестния начин като инструмент за постигане на техните чисто материални цели..." Не помогна обяснението на Симеонов, че смисълът на изказването му бил, "че с децата инвалиди се спекулира, дори и след като правителството прие законопроект и удовлетвори всички искания на майките". Те пък се умориха да обясняват, че протестите им не са оцветени политически и че просто искат живот и бъдеще за децата си. Защото  

проблемите им нямат политически цвят

Лидерът на БСП Корнелия Нинова написа във фейсбук: "Г-н Борисов, този път с извинение няма да спасите положението. Достатъчно си играхте с мъката на тези хора. Първо плакахте от тъжната история на една майка, която след това поиска лично да й се извините за унизителното ви отношение към нея и избяга от вашите сълзи чак в Холандия. После се извинявахте за вашите думи - "да ми се махнат от главата". Уволнихте си министъра на труда, за да си измиете ръцете, не ви мина номерът и го върнахте... Хайде стига с този театър!"

На 1 юни майките на деца с увреждания разпънаха протестна палатка пред Народното събрание. И останаха в нея, докато беше изпълнено искането им депутатите да приемат Закон за хората с увреждания и Закон за личната помощ, който те изстрадаха и наричаха "нашият закон". Не може да се подмине, че само лидерът на парламентарната група на БСП Корнелия Нинова и депутати-социалисти, както и председателят на парламентарната социална комисия д-р Хасан Адемов дойдоха при протестиращите жени, за да ги подкрепят в справедливите им искания. Е, друг въпрос е, че и в редиците на майките настъпи разкол, но като цяло може да се каже, че на този етап мисията им е възможна. Не, че в приетите закони не липсват трески за дялане, но поне крачката към дългоочакваната реформа, която да подобри живота на хората с увреждания и да облекчи доколкото е възможно съществуването на техните близки и семейства, е направена. Довършването на започнатото е въпрос на политическа воля. Майките обаче се заканиха, че след 10 януари 2019 г. са готови да разпънат протестната палатка пред МЗ с искане за реформа в системата на ТЕЛК. 

А иначе правителството отчете, че резултатите от Българското председателството на Съвета на ЕС в областта на заетостта и социалната политика са изключително положителни. Даже 

не се посвениха да напишат

че "Социалната тематика бе основен елемент в два от четирите приоритета на Председателството - Бъдещето на Европа и младите хора - икономически растеж и социално сближаване..."

Останалото през годината са числа от стари и нови бюджети, статистики с калема, отчети, еквилибристика с числата, прах в очите с нови и добре претоплени обещания, отпускане на някой и друг лев при напечено положение и по хатъра на първия ръководител, който замазва гафовете на своите избраници. За да лъсне накрая отново познатият ни до болка за десетте години управление на ГЕРБ извод - държавата ни твърдо застана на последно място по жизнен стандарт в ЕС. Продължават да изчезват българи - младите навън, по-възрастните и не само те, уви - във вечните домове, пратени там от мизерия, тъга и унижение. 

На социалния небосклон през 2018 г. пак цареше мъглявината на Андромеда. Все още няма договорен между синдикатите, работодателите и правителството механизъм за определяне на минималната заплата по определени критерии. Или, както едно време се изразяваше бившият социален министър Иван Нейков, определянето й ще продължи да става от кабинета по "таванния метод" - т.е. с гледане в тавана и според възможностите на бюджета. В същото време 28 млн. лв. са неизплатените от работодателите заплати за 2017 г.  

Бизнесът продължава да шикалкави

- средствата, които постъпват в бюджета от корпоративен данък, са по-малко от тези, които идват от данъка върху доходите. Абсурд, който го няма никъде по света!

Нашата бедност вече стигна нечовешки измерения, ние все повече се давим, а спасение не дебне отникъде. Озъбеното лице на мизерията се прикрива с внушения за благоденствие, "важни" политически решения за бъдещето, европари, стратегии. Пълна парлама. А ние си чезнем, съвсем не бавно. Като повличаме и поколенията след нас. За намаляването на пропастта между бедни и богати се говори не от вчера. Но темата все се свира в ъгъла, а плоският данък продължава да прави бедните по-бедни, богатите - по-богати. Те обаче не станаха по-социално солидарни. Добри пожелания остават формулировките "за равен труд равно заплащане". През годината продължи либерализирането на законодателството за достъп на работници от трети страни до българския пазар на труда на фона на експертни твърдения, че не бива облекчаването на вноса на кадри от чужбина да продължава с това темпо. И твърденията на бизнеса, че в страната ни има недостиг на половин милион работници. 

Продължи дълбоко противоречащата на осигурителните принципи практика за раздаване на Коледни и Великденски бонуси на пенсионерите с най-ниски пенсии, които са близо милион и триста хиляди души. Плащането на калпак стана панацея на сега управляващите за лечение на важните за възрастните проблеми на живот и смърт. В сферата на пожеланията в стил 

обещай ми светло минало

остана и т.нар. втора пенсия. А времето си лети. След дълги преговори в експертна работна група поне бе направен опит да се регламентира фазата на изплащане. Защото до момента беше налична само фазата "натрупване" в частните фондове. 

Мижавите пари за майчинството и обезщетенията за безработица останаха замразени и за догодина. Стана факт промяна в Закона за семейните помощи за деца, с която се отпуска нов вид месечна помощ за малчугани без право на наследствена пенсия от починал родител. Тя ще се плаща от 2019 г. А какво да кажем за линията на бедност, дето догодина щяла да порасне с цели 27 лв.(!), но пак не могат да я прескочат две трети от българите. Линия 348, на която качиш ли се, няма слизане, както образно се изрази Калин Донков. А всъщност едва над тази линия започва бедността. И плавно расте към нас, както е казал поетът.