Даваме за наука 40 пъти по-малко на глава от населението в ЕС

През 2011 г. бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност у нас са били 188,6 млн. лв., като в сравнение с 2010 г. са намалели с нови 3,3 на сто, сочат данни на НСИ. Националната статистика потвърждава сега написаното от ДУМА още тогава - че делът на бюджетните разходи за наука и развитие през 2011 г. е 0,28%, което е една трета от стойността на този показател за ЕС-27 (0,76%). Напомняме, че с целенасоченото орязване на парите за наука Дянков и ГЕРБ докараха България до последното място в ЕС по инвестиции във водещия европейски приоритет - науката. Средно в ЕС за наука се инвестират 2,1% от БВП, у нас - 0,2%.
Преди месеци Евростат отчете, че страните от ЕС-27 са изразходвали през 2011 г. за наука и високи технологии около 256 млрд. евро - средно по 511 евро на глава от населението. У нас през 2011 г. населението е 7 364 570 души, което означава, че при 188,6 млн. лв. харч за наука на глава от населението се падат... 25,6 лв. Това е 40 пъти под средното за ЕС.
Според данните на НСИ у нас с научно-развойна дейност се занимават около 20 хиляди специалисти (от тях 12 хиляди с еквивалент на пълна заетост) и около 5000 души технически и помощен персонал (само половината от този персонал е с еквивалент на пълна заетост). На глава от населението това е сред най-ниските показатели в ЕС. Делът на иновативните предприятия е 27 на сто, като голяма част от тях са съсредоточени в района на столицата, сочи НСИ. Към края на 2011 г. у нас е имало  регистрирани 1614 национални патента за изобретения, а патентите за полезни модели са били 524 - или общо 2138.
В последния си анализ за науката Евростат отчете, че България е на дъното по инвестиции за наука и е сред 10-те страни с концентрация на иновациите най-вече в столицата. Другите страни, в които науката и технологиите са съсредоточени в столици, са: Дания, Испания, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.