Датите на раждането и смъртта на Лермонтов са свързани с големи сътресения в Русия

Михаил Юриевич Лермонтов е роден на 27 януари 1953 г. в Пятигорск. Потомъкът на великия руски поет е кандидат на техническите науки и доктор по културология. Става съветник на министъра на културата и масови комуникации на Русия през 2005 г., заема длъжността зам.-председател на Експертния съвет по държавната политика в сферата на културата. Михаил Юриевич е избран за президент на асоциацията "Лермонтовското наследство".


Цитати:

Тези, които не осъзнават миналото си, нямат бъдеще
Красотата сама се защитава от безобразието и безобразниците
Ценността на информацията днес се измерва с нейното скандално, непристойно и цинично съдържание
Родословието ни е изпълнено с легенди и тайнствени истории
Не е нужно да говорим за "мащаба" на поета, той самият го е направил


- Михаил Юриевич, на 27 юли се навършват 170 години от трагичната кончина на вашия велик прадядо и съименник. Как ще бъде отбелязан този тъжен юбилей - в тесен семеен кръг или предвиждате да организирате по-шумни мероприятия?
- Всички паметни дати, не само "кръглите" годишнини, свързани с живота и подлото убийство на великия руски поет, винаги привличат вниманието на неравнодушните хора - онези, които осъзнават своята гражданска отговорност и съпричастност към съдбата на родината си и нейните пророци. Затова всяка година, в деня на трагичната смърт на Михаил Юриевич Лермонтов - на 27 юли, както и на рождения му ден - на 15 октомври, в цяла Русия, на знаковите места, свързани с живота и творчеството му, се организират тържествени мероприятия. Има ги в Тархани - имението, където минава детството на поета. Там той често гостува на любимата си баба, а после намира и вечен покой. В Пятигорск, където сърцето му спира да бие след предателския изстрел на Мартинов, хиляди идват да се поклонят, оставят цветя и скърбят за безвременната загуба на великия руски творец. Същото може да се види и на Кавказ, чиято красота Лермонтов така талантливо е възпял и където се е превърнал не само в храбър воин, но и в любим поет и уважаван човек за всеки смел жител на планините. Чествания се организират и в Петербург - там той е станал офицер и е написал гениалното си обвинение на човешката подлост и присъда на безсърдечната власт, изразил е отчаянието си и вселенската скръб за всички времена за великия Александър Сергеевич Пушкин. Хората си спомнят за Лермонтов и в Царското село, където се е помещавал Хусарският полк на лейб-гвардията. Там той нерядко е дежурил на пост, нарисувал е картината "Гледката на Кавказ" и е създал доста поетични шедьоври. Почитат го и в Петродворец, където Михаил Юриевич е участвал в паради и с приятели е организирал незабравими празници. Няма как да забравят поета и във възпетия от него като един от най-лошите крайморски градове - Таман, който благодарение на Лермонтов е станал известен по цял свят. Чествания се организират и на няколко места в Москва - до Червените порти, в близост до които се е родил творецът, учил е в Московския университет и където е запазил в паметта на потомците любовта си към вечния град в едно от възторжените си ученически съчинения. И, разбира се, при нас, в местността Середниково, край руската столица, където Михаил Юриевич е прекарал 4 лета в имението на брата на баба му Д.А. Столипин - участник в Бородинската битка. Вероятно именно той е и същият онзи артилерист, към когото Лермонтов се обръща в поемата си "Бородино". 200-годишнината от тази славна битка ще бъде чествана през 2012-а. Мечтаем за този юбилей да се издигне паметник на прочутата творба на поета.
- По същото време, когато ще се навършат 200 години от раждането на Лермонтов, ще се провежда Олимпиадата в Сочи. Мислите ли, че голямото спортно събитие от световна величина ще засенчи честванията за юбилея на вашия велик прадядо? Как точно ще се отбелязва той?
- Подготвен е и в най-скоро време ще бъде приет Указ на президента на Русия за създаването на Държавна комисия за честванията на 200-годишнината на Лермонтов. Министерството на културата пое ангажимент за изработването на специална програма на най-високо ниво за отбелязването на юбилея. Но само паметта на руския народ за великия ни съотечественик може най-пълно да демонстрира любовта към неговото творчество и пророчествата му за съдбата на Русия.
Разбира се, надяваме се, че през 2014 г., освен Олимпиадата в Русия, както и по цял свят ще бъдат организирани различни интересни мероприятия и всички отново ще си спомнят за великия поет.
- Как се отнасяте към факта, че М.Ю. Лермонтов е наричан пророкът на Русия?
- Поетът е бил дълбоко православен човек. Той е единственият, написал седем молитви в стихотворна форма, всяка от които е изпълнена с нежност, любов и смирение. Но Лермонтов е и мистичен поет, поет-пророк. Самият той нарича себе си по този начин в едно от последните си стихотворения, което така и се казва - "Пророк". А и както е известно, народът изживява съдбата на своите пророци. Дори датите на раждането и смъртта на М.Ю. Лермонтов по удивителен начин са свързани с големи сътресения в Русия: вековният му юбилей през 1914 г. е белязан със започването на Първата световна война, а 100-годишнината от смъртта - с Великата отечествена война. Съветската империя е разрушена, когато се навършват 150 години от трагичната му гибел, но именно тогава се събират и неговите потомци. Какво ли ни очаква през 2014 година?
- А как ще коментирате появилите се наскоро твърдения за извънбрачния произход на М.Ю. Лермонтов?
- През последните години особено активно започнаха да се лансират и дори да се публикуват различни инсинуации за биографиите, съдбите и творчеството на различни дейци на изкуството и литературата не само от съветския период, но и от далечното дореволюционно минало. Подобни процеси не подминаха и М.Ю. Лермонтов. Например бе издадена книга, в която се съдържа напълно нелепа измислица на автора й за това, че е имало двама братя-двойници на Лермонтов. Появиха се и препратки към някакви източници, уж свързани с произхода на поета, но без да бъдат представени каквито и да е доказателства за истинността на тези твърдения. Авторите на подобни текстове търсят поводи, за да предизвикат у хората най-низки чувства и интерес. Използват се всякакви съмнителни и дори напълно измислени факти, които се изваждат от контекста или специално се нагаждат. Най-безсъвестно могат да излъжат, да окалят, да компрометират свестните граждани, народа си, цялата страна. Колкото и да е възмутително, напоследък ние нееднократно сме ставали свидетели на подобни публикации в пресата, свързани и с името на Лермонтов.
Знае се, че информацията днес е доста привлекателна стока и колкото и парадоксално да изглежда, нейната ценност най-често се измерва не с това доколко полезна или актуална е тя, а с нейното скандално, непристойно и цинично съдържание. Цената на подобна информация дори се покачва, ако тя се добива чрез изопачаване на реалността. Искам да кажа на злонамерените хора, че техните усилия са обречени на неуспех. Низките им дела по никакъв начин не се отразяват на величието на Лермонтов и на световното значение на творчеството му, несъизмерими с нищо и с никого. Не е нужно да говорим за "мащаба" на поета, той самият го е направил. Красотата сама се защитава от безобразието и безобразниците! Но, освен това, съществува и Божият съд и в този смисъл ние ще станем свидетели на възтържествуването на истината и справедливостта.
- Роднинството на Лермонтов с Байрон обаче е истина, нали? Доколко все пак може да се вярва на информацията, че самият М.Ю. Лермонтов е потърсил шотландските си корени? И означава ли този факт, че шотландците могат да претендират, че творчеството на поета принадлежи на държавата и народа им?
- Родовете на Лермонтите и Лермонтовите смятат за свой родоначалник Лермонт, който за първи път се споменава в историческите хроники като част от дружината на Малкълм III, отбелязала през 1057 г. победа над Макбет. За този факт родът бил удостоен с дворянска титла.
Роднинството с кралския двор на Шотландия и Англия, вярната служба на престола, изборните кметски постове в Сейнт Андрюс в продължение на 130 години, връзката с фамилията Байрон, сакралният смисъл на творчеството и пророческата дарба на известните по цял свят членове на рода - всичко това оставя значима следа в историята.
Поетът е възпитаван в семейството на Арсениеви и Столипини, но гордо носи фамилията Лермонтов и със своя талант прославя именно този род. Миша в ранна детска възраст - едва 3-годишен, остава без майка и баба му Елизавета Алексеевна Арсениева (в моминството Столипина) фактически го отделя от баща му - Юрий Петрович Лермонтов. Още невръстен момък, Михаил започва да се интересува от произхода си и от корените на фамилията си. Бъдещият поет много страда заради внушаваните му мисли, че Лермонтовският род е западнал. Михаил Юриевич чете в оригинал произведенията на Уолтър Скот и оттам разбира за древната шотландска фамилия Лермонт. Предположението на поета, че произходът му е свързан с този род, се оказва вярно. Само че Михаил не е наясно с подробностите за корените и живота на своите шотландски предци. Както не знае също, че онези Лермонтови - доблестни и блестящи военни, които живеят в Петербург през 1832-1837 г., тоест по същото време, когато там се намира и самият поет, са негови близки роднини. Когато Михаил Юриевич кандидатства в университетския пансион, се изисква бележка за родословието, която бабата Елизавета Алексеевна получава от бащата на поета. Именно в този исторически документ е отбелязано, че корените на фамилията водят началото си от шотландския род Лермонт. Поетът много мисли за това, душата му се стреми към непознатата далечна страна на предците му. Така в Середниково, по време на ваканцията през 1831 г., се ражда стихотворението "Желание".
Роднините ни и в Англия, и в Шотландия, и в Австралия наистина почитат своята принадлежност към рода на М.Ю. Лермонтов, но у никой от тях не възникват ни най-малки съмнения, че той е велик руски поет, макар че има и шотландски корени.
- В кои други страни живеят членовете на известната ви фамилия? Има ли в рода и други известни имена, останали в историята с нещо значимо?
- Родословието на Лермонтите и на Лермонтовите е изпълнено с легенди и тайнствени истории. Мистична нишка свързва Михаил Юриевич с Томас Лермонт, живял през XIII век. Известен е като Томас Стихотворц и Томас Раймър, той е автор на ранната версия на "Тристан и Изолда". Животът и творчеството на този древен бард са тайна, но неговите прочути "Пророчества" влизат в книгата "Всички пророчества на Шотландия" и се сбъдват вече векове наред. Легендата гласи, че тази дарба Томас получава от Кралицата на вълшебната страна на елфите, която го взема при себе си за цели 7 години. Когато настъпва времето бардът да се връща, появяват се елен и кошута. Томас ги последва в непозната страна, "носейки съдбата си", което според народното предание означава, че той отново може да се върне...
Още един необичаен човек оставя следа в родословното дърво на фамилията - Джордж Уишарт (Лермонт по майчина линия). Той живее през XVI век, надарен е с необичаен интелект, духовна интуиция и пророческа дарба. Свещеник Уишарт толкова много е обичан от народа, че предизвиква люта завист и ревност у кардинал Битон, който го осъжда да бъде изгорен жив на кладата на 33-годишна възраст. Джордж Уишарт е причислен към светите мъченици. Поразителна е и портретната прилика между него и М.Ю. Лермонтов, както и тяхната духовна значимост в историята на страните им.
Кметът на Единбург - столицата на Шотландия, Джон Лермонт през 1830 г. се прочува като строител. Делото му продължава неговият син, полковник Александър Лермонт. В днешно време в града, на няколко минути от центъра, се намира район Дин, където те имали земи. Почти всички улички там, а те са повече от 12, носят името Лермонт.
Интересна е и историята с участието на шотландските Лермонти в овладяването на далечна Австралия, за което пише в книгата си Анита Макдоналд. Те са сред първите преселници, положили основите на цивилизацията на Зеления континент. На членовете на фамилия Лермонт са кръстени град и езеро в Австралия, близо до Ерлстън. Прочутата Род Лейвър Арена в Мелбърн, открита през 1988 г., е проектирана от именития архитект Джеймс Лермонт. В над 20 австралийски града съществуват улици, наречени в чест на известната фамилия. А военният летец Александър Лермонт е национален герой на континента.
В края на XIX век се прославя композиторът Джордж Лермонт Драйсдейл, чиито произведения са наречени "живописната музика на Шотландия". Татяна Молчанова, авторката на книгата за 950-те години на рода, съвсем случайно намира партитурата на неговата прелюдия към произведението за Томас Лермонт. И тази музика оживява с помощта на съвременните електронни технологии.
Георг Лермонт от Балкоми се появява в Русия през 1613 г. като "войник на сполуката", който служи на цар Михаил Фьодорович, първия от рода Романови. През 1621 г. за мъжество, храброст, смелост и получени рани той е дарен със земи, които днес се намират в Костромска област. Така се поставя началото на руския дворянски род Лермонтови.
По време на Великата отечествена война с Наполеон и освобождаването на Балканските страни от турско робство (1812-1878) се прославят повече от 12 души, носещи фамилията Лермонтови, сред които има адмирал, а петима са с чин генерал-майор. Ген. Александър Михайлович Лермонтов е почитан до ден днешен като герой-освободител в българския град Бургас.
Михаил Николаевич Лермонтов е герой от Бородинската битка, който в състава на гвардейския екипаж взривява моста на река Колотча и по този начин препречва отстъплението на французите. А това изиграва важна роля за изхода на битката. Михаил Николаевич получава званието адмирал, но се прочува и като поет, чиито стихотворения дори се бъркат с произведенията на Михаил Юриевич.
Доста известен в Русия е и Владимир Владимирович Лермонтов (1845-1919), син на генерал-майор Владимир Николаевич Лермонтов - физик, приват-доцент на Петербургския университет. Не по-малко прочута е и Юлия Всеволодовна Лермонтова (1846-1919) - първата рускиня-химик, станала през 1874 г. доктор на науките. Тя е приятелка на известната София Ковалевска. Любопитна е и историята на двама братовчеди от фамилията Лермонтови. Юрий Владимирович е подполковник в оставка от Пятигорск, а Михаил Александрович е архитект и художник от САЩ. Техните бащи са братя и двамата - полковници на 12-ия Ахтирски хусарски полк. След революцията обаче пътищата им се разминават. Александър Михайлович заминава с полка в Югославия, а Владимир Михайлович заради тежка болест остава в родината си. Децата им - братовчеди - се срещат за първи път едва през 1991 г., когато се събират наследниците на прочутата фамилия от Русия, САЩ, Франция, Швейцария, Бразилия, Югославия и се обединяват в асоциация "Наследството на Лермонтов".
Някои фамилни истории са истинска драма. През 1944 г. на Балканите се срещат двама братовчеди Лермонтови - деца на царски офицери, разхвърляни по света заради революцията и Гражданската война. Единият щурмува планините в състава на Руската освободителна армия, другият е партизанин в окупираната от немците Югославия. Половин век по-късно от воюващото Сараево, по молба на руските Лермонтови, украинските миротворци евакуират 8 югославски члена на фамилията, единият от които всъщност е именно онзи партизанин, чиито предци се оказват в страната с първата емигрантска вълна. Спасените роднини са настанени в подмосковното имение Середниково...
Много известни хора принадлежат на фамилията Лермонтови: генерали, адмирали, офицери, моряци, учени, поети, художници, музиканти, архитекти, педагози, лекари, юристи, строители, а днес дори финансисти и мениджъри. Всички те винаги вярно и честно служат на онази страна, в която живеят и смятат за своя родина. Родът на Лермонтите и Лермонтовите е жив, защото доста негови потомци продължават да носят имената на предците си на всички континенти на планетата ни, като в бъдеще ще предадат на децата си тази красива прочута фамилия. И така ще бъде винаги!
- Как се отнасяте към опитите на някои режисьори да направят филми по произведения на М.Ю.Лермонтов?
- Съществува, според мен, блестящ филм на Николай Петрович Бурляев "Лермонтов". В миналото са направени и прекрасни екранизации на произведенията на поета по класически, високопрофесионален начин. Напоследък обаче опитите пак да се създаде нещо подобно не са съвсем сполучливи...
- С какво точно се занимава оглавяваната от вас асоциация "Лермонтовското наследство"?
- Тя е регистрирана на 4 ноември 1991 г. като обществена организация от Министерството на правосъдието на Русия. Асоциацията обединява над 200 представители на древния род на Лермонтови от Русия, САЩ, Франция, Бразилия и Швейцария с цел възраждането и развитието на отечествената култура, пропагандата на литературното и художественото наследство на великия поет М.Ю.Лермонтов и изучаването на историята на фамилията, значението й за съдбата на Русия, както и генеалогични изследвания.
Удивително е чувството да усетиш себе си не като парченце на древен шотландски род, а като част на живо, многобройно семейство. През 1991 г. 80 представители на фамилията от различни страни по света се събраха в Русия и ме избраха за президент на асоциацията. Преди всичко искахме да се запознаем, да разберем кои сме ние, да осъзнаем историята на рода ни. Тези, които не осъзнават миналото си, нямат бъдеще. Затова събирахме сведения за предците ни от най-големи исторически дълбини и благодарение усилията на организацията ни успяхме да разберем за членовете на фамилията Лермонтови три пъти повече, отколкото знаехме преди. Една от най-важните задачи на асоциацията днес е възраждането на имението Середниково, което през 1995-а взехме под аренда за 49 години. То е паметник от федерално значение, образец на градинско-парковото изкуство от последната третина на ХVIII век, но най-голямото му достойнство е пряката връзка на това място с живота и творчеството на великия руски поет.
- Съществуват ли данни за това колко души наброява родът Лермонтови?
- В това отношение имаме късмет, тъй като много учени са се занимавали с родословното дърво на фамилията. Нашата асоциация също има принос. Успяхме да уточним, че от 1613 г. повече от 2000 души принадлежат към фамилията Лермонтови. В днешно време са живи и здрави над 200 човека, които принадлежат към руската клонка на родословното дърво. Половината от тях живеят в Русия, заради следреволюционната вълна на емиграцията останалите са разпръснати в други страни. Около 50 носят фамилията Лермонтови.
- А вие самият надарен ли сте с поетичен талант? Чувствали ли сте изкушение от перото?
- С литературни таланти, изглежда, Господ не ме е дарил. Изкушение от перото, разбира се, съществува - това са научните ми трудове, свързани със защитата на кандидатската дисертация в областта на ядреното материалознание, последвани от докторската по културология, а по-отскоро и текстове с обществено-политическа насоченост, които се отнасят до проблемите за запазването на духовно-нравствените устои на руската цивилизация и жизнеспособността в страната ни.
- Как се случи така, че асоциацията "Лермонтовското наследство" е един от учредителите на организация със същото име в България?
- Нашата делегация бе поканена през март 1993 г. на празници в Бургас, където до ден днешен почитат руския герой, един от освободителите на града от османското иго - ген. Александър Михайлович Лермонтов. През юли с.г. в Москва и Санкт Петербург вече приемахме представителите на асоциацията "Лермонтовското наследство в България". За съжаление оттогава така и не успях отново да посетя страната ви, макар че съпругата ми и внуците са почивали в прекрасните ви черноморски курорти.

Михаил Юриевич Лермонтов е руски поет, роден на 15 октомври 1814 г. в  Москва, починал на 27 юли 1841 г. в Пятигорск. Творецът е един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев.
Произхожда от благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. На 14-годишна възраст започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен по онова време в Русия. Първата си римувана творба "Пролет" публикува през 1830-а, когато е едва на 16. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поема, изпълнена с обвинения към тогавашното руско общество. Творбата предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но е и повод за недоволството на цар Николай I. Михаил Юриевич е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци. Със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата през 1838 г., като започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. Запознава се с критика Висарион Белински, който го нарича "голямата надежда на руската литература". Лермонтов обаче е осъден през 1840 г. от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. Завръща се за кратко в Санкт Петербург в началото на 1841 г. и дори планира да издава собствено списание, но пак трябва да замине. На път към частта си в Кавказ е убит при дуел с офицер Мартинов в Пятигорск на 27 юли 1841 г. Тялото на Михаил Юриевич Лермонтов е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842 г.

Просяк

Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от глад, страдания и жажда.

Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
а някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама.

(Няма данни за преводача)


Досадно и тежко...

Досадно и тежко... Кому ли ръка би подал
в миг на мъка душевна и грижа...
Желания!... Вечно, напусто - какво би желал?...
А дните летят и години се нижат...

Да любиш? Кого ли? До време - не струва труда,
а вечно е пък невъзможно...
Във себе си взреш се - от минало нито следа,
и радост, и мъка - така са нищожни...

А страстите? С дните топи се и техният чар,
пред хладния разум изчезват;
Живота погледнеш ли тъй без лишен възторг и без жар
шега е той само, шега безполезна.

Превод от руски: Любен Любенов
 

Дели каквото искаш с мене...

Дели каквото искаш с мене,
честит ще съм, ще издържа.
Но ти душата си разменяш -
по дяволите твоята душа!

Превод от руски: Иван Коларов