Датата

СВЕТОВЕН ДЕН НА ПОЩАТА. На 9 октомври 1874 г. в Берн, Швейцария, е учреден Всемирният пощенски съюз (ВПС). През 1969 г. в Токио се провежда конгрес на организацията и тогава 9 октомври е определен за Световен ден на пощите. През 1947 г. ВПС получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. Днес страните членки на съюза са 192 с над 700 хил. пощенски служби и над 130 млн. пощенски служители. България става член на ВПС на 1 юли 1879 г.

1892 - РАЖДА СЕ ИВО АНДРИЧ, БОСНЕНСКИ ПОЕТ И ПИСАТЕЛ (УМИРА 1975 Г.).Учи във философския факултет на университета в Загреб, във Виена и в Ягелонския университет в Краков. От 1919 г. е чиновник в Министерството на вероизповеданията в Белград и участва активно в литературния живот на столицата. Следва успешна дипломатическа кариера, започнала от мисията във Ватикана. Работи в Марсилия, Париж, Мадрид, Брюксел, секретар е на постоянното представителство на Кралство Югославия към Обществото на народите в Женева, началник на политическия отдел на МВнР, пълномощен министър и извънреден посланик в Берлин (1939-1941). След войната е председател на Съюза на писателите на Югославия, зам.-председател на Дружеството за културно сътрудничество със СССР. През 1947 г. става член на Президиума на Народното събрание на НР Босна и Херцеговина. През 1961 г. получава Нобеловата награда за литература. Автор на книгите "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника", "Госпожица", "Жената от слонова кост", "Любов в градчето", "Ден в Рим" и др.

1967 - УБИТ Е ЕРНЕСТО ЧЕ ГЕВАРА, АРЖЕНТИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР, ПОЛИТИК И ДИПЛОМАТ (Р. 1928 Г.). Един от ръководителите на кубинската революция. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба. През 1965 г. се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и напуска Куба. Съдбата го отвежда най-напред в Конго, а след това в Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и пренесени в Куба.

1997 - БЪЛГАРИЯ ПОДПИСВА РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА. Подпис под документа в Страсбург слага президентът Петър Стоянов. Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 10 ноември 1994 г. Процесът на подписването й започва на 1 февруари 1995 г., а влиза в сила на 1 февруари 1998 г. Рамковата конвенция е първият юридически обвързващ многостранен документ, посветен на защитата на националните малцинства в общ план. Неговото предназначение е да конкретизира правните принципи, които държавите се зaдължават да спазват, за да осигурят защитата на националните малцинства.

2004 - НА ПЪРВИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ В АФГАНИСТАН ЗА ПРЕЗИДЕНТ Е ИЗБРАН ХАМИД КАРЗАЙ. Роден е на 24 септември 1957 г. в Кандахар. Той е сред водещите политически фигури в страната след отстраняването на режима на талибаните. От края на 2001 г. ръководи преходното управление, от 2002 г. е временен президент. След проведените избори става президент на Афганистан.