Датата
/ брой: 47
1611 - РАЖДА СЕ ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ, ОСМАНСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК (УМИРА 1682 Г.). Обходил земите на Османската империя за около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография. В творбите му намират място градове като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково и множество села. Неговите "Пътешествия" все още не са цялостно преведени и издадени на български език.
1841 - РАЖДА СЕ ПИЕР-ОГЮСТ РЕНОАР, ФРЕНСКИ ХУДОЖНИК, СКУЛПТОР И ГРАФИК (УМИРА 1919 Г.). Един от основоположниците на импресионизма наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. През 1860 г. става копировач в Лувъра. Преди да започне да учи изобразително изкуство, работи на още няколко места, където рисува украси на ветрила и религиозни сцени върху плат. Първата си картина излага през 1864 г. Признание получава десет години по-късно.
1842 - РАЖДА СЕ КАРЛ МАЙ, НЕМСКИ ПИСАТЕЛ (УМИРА 1912 Г.). Неговите най-известни герои са Винету и Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд). Използва книгите си, за да споделя разбирането си за християнството като религия на доброто. Автор на над 80 тома с романи, разкази и стихове, между които "Винету", "Съкровището в Сребърното езеро", "Капитан Кайман", "Олд Шетърхенд" и др.
1879 - В ЛОВЕЧ СЕ РАЖДА АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, СКУЛПТОР (УМИРА 1971 Г.). Родоначалник на социалната тема в пластичното изкуство у нас. Съвместно с арх. Атанас Донков и скулптора Кирил Шивачев разработва и реализира проекта на Паметник на свободата на връх Шипка. Активно действа за създаването на Съюз на художниците, два пъти е негов председател.
1896 - В ПЛЕВЕН СЕ РАЖДА ЦВЕТАН ЛАЗАРОВ, АВИОКОНСТРУКТОР (УМИРА 1961 Г.). Основоположник на научните аеродинамични изследвания в България. Автор на 13 проекта за самолети, 1 - за хеликоптер, 1 - за безмоторен самолет. Част от конструираните от него самолети носят името му - Лаз. Професор по теория на самолета и самолетостроенето, преподавател във ВА "Г.С. Раковски", МЕИ и др.
1973 - УМИРА ДИМИТЪР ПЕШЕВ, ПОЛИТИК И ЮРИСТ (Р. 1894 Г.). Известен със своята роля за спасяването на българските евреи. През 1943 г. инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов срещу депортацията на 50 хил. евреи в нацистки концентрационни лагери на територията на окупираната от Германия Полша. Заради това е свален от поста подпредседател на НС, но депортацията е осуетена. Осъден е от Народния съд на 15 г. затвор и конфискация на имуществото, но е освободен след застъпничеството на влиятелни евреи. През 1996 г. присъдата му е отменена от Върховния съд. Пешев е почетен гражданин на Израел, посмъртно получава орден "Стара планина". Почетен гражданин на родния си гр. Кюстендил.
1992 - ВЗЕТО Е РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРУШАВАНЕ НА МАВЗОЛЕЯ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ. За това гласува общинският съвет в София. След като на 17 юли 1990 г. МС взема решение за изваждане на тленните останки на Георги Димитров от мавзолея и тяхното погребване, съдбата на сградата "виси" девет години. Разрушаването започва на 21 август 1999 г. под ръководството на тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев. Първият взрив е в 14,37 ч., а последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август. Разрушаването отнема 7 дни - повече, отколкото е било необходимо за построяването.