Датата

1691 - умира Робърт Бойл, ирландски химик (р. 1627 г.). Считан от много учени за първия химик и основоположник на модерната химия. През 1661 г. дава първото научно определение на химичен елемент. Въвежда експерименталните методи в химията и след редица експерименти с газове формулира един от законите за идеалния газ (Закон на Бойл-Мариот, 1662 г.). Той е един от основателите на лондонското Кралско дружество.

1865 - ражда се Ръдиард Киплинг, британски писател (умира 1936 г.). Рано достига творческа зрялост. Най-добрите му стихове са близки до традицията на английските песни и балади, отличават се с динамичен хумор и образно просторечие. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения "Книга за джунглата" (1894) и "Втора книга за джунглата" (1895). Киплинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907).

1904 - ражда се Дмитрий Кабалевски, руски композитор (умира 1987 г.). Народен артист на СССР (1963), член на Академията на педагогическите науки на СССР. Преподава в Московската консерватория - професор, почетен професор в Консерваторията в Мексико Сити, член на Академията на изкуствата на ГДР. Президент на Международно общество за музикално образование към ЮНЕСКО за СССР. Сред най-известните му произведения са "Кола Брюнон" по "Майсторът от Кламси" от Ромен Ролан - опера, "Семейството на Тарас" - по "Непокорните" от Борис Горбатов - опера, "Реквием" по текст на Рождественски и др.

1907 - рожден ден на бейзбола. Отборната игра е особено популярна в САЩ, Венецуела, Куба, Панама и Япония. Топката, с която се играе бейзбол, е около 145-150 гр. Тя е твърда, има коркова сърцевина, обвита с конци, а отгоре - и с кожа. Първите сведения за бейзбола датират от 1344 г. - френски ръкопис съдържа илюстрация на духовници, които играят игра, подобна на бейзбола. В началото на 30-те години на ХIХ в. вече има множество свидетелства от цяла Северна Америка за различни игри с бухалка и топка, които могат да бъдат определени като ранни форми на бейзбол.

1920 - умира Джеймс Дейвид Баучер, британски журналист, роден през 1850 г. в Ирландия. Дългогодишен кореспондент на в. "Таймс" на Балканите, той живее в София от 1892 до 1915 г. Близък приятел и съветник на княз Фердинанд след 1892 г. Подлага на тежка критика Букурещкия договор (1913) и Ньойския договор (1918), които смята за несправедливи и ощетяващи България. След смъртта му е погребан край входа на Рилския манастир - чест, оказана единствено на този чужденец.

1924 - Едуин Хъбъл (1889-1953) оповестява съществуването на други галактики. Американският астроном установява, че Вселената расте в инфрачервения спектър. Откритието всъщност е на Джордж Гамов, но той доказва теорията си с формули, което не било достатъчно за Нобелова награда. Няколко години по-късно Хъбъл става Нобелов лауреат заради практическите доказателства, които представя. Приемайки наградата, Хъбъл дори не споменава Гамов, което е причина за недоволство на голяма част от астрофизиците по онова време. На името на Хъбъл е кръстен телескопът (на снимката), който обикаля в орбита около Земята и прави снимки на Вселената.