Датата - 06.11.2025 г.

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

по време на война и въоръжени конфликти. Отбелязва се по решение на ООН от 2001 г. На тази дата през 1962 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която се осъжда политиката на апартейд в Република Южна Африка.

1882 - В НОВА ЗАГОРА СЕ РАЖДА САНДА ЙОВЧЕВА, ПИСАТЕЛ, ЖУРНАЛИСТ, ПРЕВОДАЧ И ОБЩЕСТВЕНИК (УМИРА 1946 Г.).

Учи славянска филология в СУ, завършва в Загреб. Дълги години е учител и директор на Девическата гимназия в Бургас. Участва в издаването и редактирането на сп. "Утрина" и "Миротворец". Една от първите пацифистки у нас, основава и редактира в. "Литературен живот" (1940-1943) и е сред основателките на Българския женски съюз. Дебютира като поетеса, но през годините пише разкази, романи, творби за деца и др.

1893 - УМИРА ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ, РУСКИ КОМПОЗИТОР (Р. 1840 Г.).

Разнообразното му творчество включва симфонии, опери, балет, инструментална и камерна музика и песни. Той е автор на едни от най-популярните концертни и театрални музикални произведения в класическия репертоар като балетите "Лебедово езеро", "Спящата красавица" и "Лешникотрошачката", "Тържествена увертюра 1812 година", последните му три номерирани симфонии и операта "Евгений Онегин".

1919 - В С. ПРОГЛЕД, ОБЛАСТ СМОЛЯН, СЕ РАЖДА ДИЧО ПЕТРОВ, ОФИЦЕР (ЗАГИВА 1944 Г.).

Завършил Школата за запасни офицери. Служил в 11. пехотен полк в Сливен до юни 1942 г., когато е изпратен на служба в граничен подучастък при с. Конско, Гевгелийско. На 15 декември 1943 г. поручик Петров заедно с войниците от подучастъка преминава на страната на партизаните. Става командир на войнишкия партизански батальон "Христо Ботев". Убит на 23 май 1944 г. край Батулия при обкръжаването и разгрома на отряда от жандармерията (на снимката - мемориал в памет на битката при с. Батулия). Посмъртно произведен в полковник.

1920 - СЪРБИЯ ОКУПИРА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ.

На основание на Ньойския мирен договор, преди окончателното прокарване на новите граници, сръбските войски окупират Царибродско, Босилеградско и Струмишко. Западните български покрайнини включват 129 селища (25 от тях са разсечени от границата) с население от 65 000 души и територия от 1555 кв.км. Народното събрание прекратява заседанията си в знак на протест и обявява тридневен национален траур. След края на Втората световна война Югославия успява да запази своето господство над тази територия. Формално тя признава малцинствени права на българите в областта, но на практика полага всички усилия за тяхното денационализиране и асимилиране.