Даскалският празник
/ брой: 99
Проф. Анастас Герджиков
Когато подготвях словото си за днес, се колебаех дали темата, която съм избрал, е актуална точно сега. Един комичен инцидент тази сутрин показа, че съм бил напълно прав. Тази сутрин 50 български политици заобиколиха Академичния съвет (на СУ - бел. ред.), наредиха се преди него на шествието и тържествено поведоха. Това не е упрек към една партия, защото в тази група от 50 човека се включиха хора от всички цветове, което беше рядък надпартиен консенсус. Не става дума според мен за нарушение на протокола, а на една 100-годишна традиция. Както ще чуете след малко, Вазов е нарекъл 11 май "даскалския празник", не празник на политика. Известно утешение за нас беше фактът, че на връщане Академичният съвет беше изпроводен по целия път от спонтанните овации на българите. Пожелавам на политиците и те да ги чуят някой ден!
Често казваме, че 24 май е най-българският празник. Днес виждаме, че 11 май, а по-късно 24 май се е превърнал от "даскалския празник" по думите на Вазов във всенародно тържество.
(Думи на ректора на СУ преди словото му на тържеството в Алма матер вчера).