Държавността е връзка между управляващите и народа

Калоян ГЕОРГИЕВ, 
студент в СУ "Св. Климент Охридски"

В днешно време просперитетът и благосъстоянието на хората, независимо от плурализма в политическото устройство на различните държави, се свързва с правата и правните възможности. За да могат те да се реализират необезпокоявано, гражданите делегират част от правата си на държавата, като последната има главната задача да брани тези техни права. Т.е. държавата е пряко свързана с гражданите и черпи своята сила от тях. Държавата не може да съществува отвъд своя суверен, защото именно той е причината за силата й. Това е концепцията за съвременната демокрация, която ни завещаха мислители от Просвещението, и това е идеалът, към който страната ни би трябвало да се стреми. Всичко това се прави не за философията и не в името на правото (но чрез него), а за  благоденствието на обществото. 

Мислейки над това и подвеждайки го през призмата на живота у нас, то звучи като химера. И това е така заради безвъзвратно скъсаната връзка между хората и властимащите (управленците). През последните години тази тенденция доведе до размиване на цялата концепция за демократичната държавност. Въжето е само в ръцете на едната страна и това не е суверенът. По-лошото идва от там, че когато властта в държавата стане самостоятелно явление, въжето в нейните ръце става примка, която може да бъде използвана срещу всекиго, та дори той да е теоретичен господар на съдбата си, както погрешно, уви, смятаме. От този негатив следва друг. Когато някой държи цялата сила дълго време, той се самозабравя и вече не иска да я отчужди, дори и тя отдавна да не му принадлежи. 

Казаното дотук не е някаква национална неповторимост. Историята, а и съвремието, помнят и изпитват тези покварявания. Има и лек за тях.  Той винаги се свързва или с доброволна смяна на правителства, или с революции. У нас "малките революции" рядко успяват да отхвърлят статуквото, но със сигурност го разклащат. Това е така заради здравите корени, които то пуска. За революционни действия е трудно да се говори... но е редно! Те не бива да се свързват с въоръжен метеж, защото ще се превърнем във варвари, премахнали себеподобни. Във всеки случай революцията, за която си струва да се говори, е тази, която отново свързва гражданите с легитимно избраното управление. Тя се осъществява чрез избори. А когато след тях настъпят събития, които започнат отново да премахват връзката, суверенът в лицето на всеки гражданин, дал част от свободите си и създал за себе си задължения, е длъжен да се опълчи и да не го допусне. Това запазва връзката между гражданите и политическите управници. Без този контрол от самите нас ще ставаме свидетели на все по-крупни и оскверняващи правата ни процеси, които в един момент ще станат не трудни, а невъзможни за изкореняване. 

Без да добавям излишен патос, за финал искам да споделя, че изграждането на ново доверие към управленските структури е труден процес, но и неизбежен. Защото само чрез здравия съюз между гражданите и управляващите може да има благоденствие и на държавността, и на всеки отделен индивид.