Държавност не се гради с дъмпинг и милостиня за едрия капитал
Всеки път, когато се наложи да кърпим поредния държавен бюджет, от екраните изпълзяват едни хора. И започват да ни обясняват със счетоводен агностицизъм как „пари няма“, как работещите трябва да стиснат зъби и как не трябва да пипаме „свещената крава“ на българския капитализъм, "плоския" 10% данък печалба. Извинете, но това е дебелокожа демагогия. Знаете ли какво показва структурата на приходите в държавния ни бюджет? Години наред приходите от ЗДДФЛ (данъка върху доходите на физическите лица, т.е. парите, удържани от вашите заплати) са значително по-високи от приходите по ЗДЮЛ (корпоративния данък от печалбите на фирмите). Обикновеният работещ българин вкарва в хазната милиарди повече, отколкото целият едър бизнес. Нали същият този бизнес твърди, че създава БВП? Тогава каква икономическа логика оправдава това? Никоя.
Данъчната ни система не е просто плоска, тя е регресивна. Тя натоварва най-бедния и омилостивява най-богатия. Нашите 10% са едно от най-ниските нива в ЕС. Средното ниво в ЕС отдавна гони около 23%. Във Франция средната ставка на прогресивния корпоративен данък е 25%, в Германия надхвърля 30% с местните налози, в Италия е 24% и т.н. Но нека не гледаме само развитите. Нека погледнем държави с огромни структурни проблеми. В Колумбия данък печалба е 35%, в Бразилия е 34%, във Венецуела стига до 34%. Нима тези държави са по-богати от Германия? Не. Но дори те разбират, че държавност не се гради с дъмпинг и милостиня за едрия капитал.
Целият свят, над 130 държави, се обединиха около историческото споразумение за 15% глобален минимален корпоративен данък за големите МНК. Идеята беше проста, край на офшорните трикове. Какво направи България? Въведохме го уж на хартия, но веднага започна голямото търсене на вратички и изключения в ЗКПО. Сляпо и безродно прилагане, което вместо да напълни хазната от чуждите гиганти, намери начин да предпази определени лобита. Когато целият свят казваше „без данъчен рай“, нашите законотворци не чуваха.
Време е за радикална промяна, прогресивен корпоративен данък. Справедливостта изисква малките и средните предприятия, семейният бизнес, кварталната бакалия, българският производител, да плащат по-нисък данък от огромните корпорации и монополисти. Защо ли? Защото в момента плоският данък-печалба убива конкуренцията. Той помага на едрия капитал да картелизира пазара, да мачка малките и да диктува спекулативни цени. Когато смачкаш монопола с прогресивен корпоративен данък, ти всъщност освобождаваш пазара и даваш глътка въздух на предприемачеството, а не на олигархията.
Докога работещите хора и пенсионерите ще бъдат буфера на всяка инфлация, на всяка криза, на всяко управленско безсилие? Защо майката с две деца плаща същия процент върху доходите си, какъвто плаща холдингът с милионни дивиденти? Вдигането на данък печалба за едрия капитал и въвеждането на справедливи скали не е „ляв екстремизъм“. Това е единственият цивилизован, европейски път България да спре да бъде най-бедната и най-неравната страна в Европа.
Фейсбук