Държавната електроенергетика е в период на ускорен разпад

Таско ЕРМЕНКОВ

Има една теория за пожеланото бъдеще, според която, ако често повтаряш, че ще ти се случват лоши неща, те задължително ти се случват. Някои могат да ме обвинят в този грях, но за съжаление вината за състоянието на българската държавна енергетика днес не е нито моя, нито пък това състояние се дължи на многократно повтаряните от мен аргументи за пагубната политика на двете правителства на ГЕРБ.
Няма елемент от енергийната система на държавата, който да не остана разнебитен. Като се започне от електроенергетиката, мине се през топлоенергетиката и се завърши със състоянието на газовите доставки и газовите пренос и разпределение.
Все пак

основните проблеми

които подлагат на риск цялата енергетика на страната, са свързани с държавната електроенергетика. Състоянието на държавните предприятия в този сектор ми дава основание да напиша подобно заглавие. Ще се спра на всяко едно от тези предприятия поотделно.
1. НЕК. Днес НЕК е в най-лошото си финансово състояние, в което някога е била, независимо от мантрите, че била се била оздравила и вече, благодарение на Фонда за сигурност на електроенергийната система, получавала всичко, което й се дължало. Де да беше така.
Фактите говорят следното: компанията изтегли 650 млн. евро, които са за погасяване на част от борчовете на НЕК, основно към така наречените "американски" централи. Електрическата компания ще плаща лихва от 68 млн. лв. годишно с едногодишен гратисен период. Дружеството вече дължи 1,321 млрд. лв. по отпуснати му от БЕХ кредити. Отделно има заеми от други банки. В следващия регулаторен период от 1 юли 2016 г. до края на юни 2017 г. НЕК ще има да плаща общо 253 млн. лв. лихви и главници по заеми.
Макар след предприети през миналата година законодателни промени НЕК да е намалила загубите си с 368 млн. лв., финансовото й състояние

остава тежко

най-вече заради задължението й да изкупува по преференциални цени електроенергията от възобновяемите източници, високоефективното производство от топлофикациите и от въглищните централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Държавната компания има над 1 млрд. лв. недокомпенсирани разходи по това задължение, независимо че през миналата година получи 183 млн. лв. от новосъздадения фонд "Сигурност на електроенергийната система". Тези средства трябва по някакъв начин да влязат в НЕК, дори и да отпадне ангажиментът й за изкупуване на тази енергия след либерализацията на пазара.
Финансовата дупка в НЕК обаче остава доста широка, тъй като през 2015 г. арбитражен съд към Българската търговско-промишлена палата е осъдил компанията да плати на "Енерго-Про" 52,526 млн. лв. задържани средства по фактури за изкупена от частното дружество ВЕИ-енергия. Други 8,439 млн. лв. трябва да даде НЕК за съдебни разходи по делото. Отделно се очакват решения по идентични жалби от страна на ЕВН за 100 млн. лв. и от ЧЕЗ - за 16 млн. лв.
Още един щрих от "оптимистичната" картинка - става въпрос за управлението на ДЪРЖАВНИТЕ ВЕЦ, в това число ПАВЕЦ "Чаира". Оказва се, че тези генериращи мощности, които участват на

 балансиращия пазар

са най-ощетените. Когато частните ТЕЦ, участници в същия балансиращ пазар, не изпълняват заявените си графици за осигуряване на електроенергия, се налага те да бъдат гарантирани от ВЕЦ-овете. Разходите са за сметка на НЕК, техен собственик и оператор.
Можете сами да си направите изводите доколко НЕК е стабилизирана...
2. ТЕЦ "Марица Изток" 2. Загубата на това предприятие нарасна от 35 млн. лв през 2014 година на 72 млн. лв през 2015 година. Причината за този резултат основно са увеличените разходи за квоти вредни емисии на централата с 3,5 пъти до 128,8 млн. лв., но най-вече от намалението на приходите за предоставяне на мощности за студен резерв, тъй като централата не може да предложи конкурентна цена в търговете, които се провеждат от ЕСО.
3. ЕСО. ЕСО е една от двете държавни компании от електроенергийната система, която през първата половина на 2016 година е реализирала печалба на база общата си дейност. Въпреки това и тук има дейности, които са на загуба. Например в резултат на

действащите цени за пренос

финансовият резултат е загуба от над 32 млн. лв., цената за достъп и пренос на електроенергия, дължима от ВЕИ, е довела до загуба от над 27 млн. лв. Има и други негативни тенденции. Понижава се финансовата независимост на дружеството от кредитори, увеличава се и коефициентът на задлъжнялост. По-рисково е обаче изпълнението на инвестиционната програма на дружеството и извършените планови ремонти. За първата половина на 2016 година са реализирани едва 26% от предвидените за годината инвестиции и 36% от годишните планови ремонтни дейности. Много вероятно е тези програми да не бъдат изпълнени до края на годината, което пък поставя въпросите за надеждността и най-вече ефективността на преноса на електроенергия, особено при по-тежки климатични условия.
4. АЕЦ "Козлодуй". И тук положението е далеч от розовото. Въпреки че АЕЦ "Козлодуй" отчита печалба от 0,236 млн.лв. през първото полугодие на 2016 г., финансовото състояние на дружеството не изглежда много радостно. Това става ясно от отчета, публикуван на страницата на Министерството на финансите. Всъщност печалбата, която се отчита за шестмесечието, е със 70 млн. лв. по-малко от отчетената през съпоставимия период на 2015 г. Както става ясно, това се дължи реализирани

по-малко приходи и повече разходи

Намаляването на приходите се дължи на намалени продажби по двустранни договори, ниска цена на електроенергията на борсата, намаление при продажбите на стоки и услуги. В същото време ръководството на дружеството отчита увеличение на разходите и за пореден път забавяне на издължаването от НЕК.
В доклада се посочва, че НЕК дължи на атомната централа 135 млн. лв., от които 94 млн. лв. с настъпил падеж. Всъщност през изминалото шестмесечие в хода на дейността на дружеството е отчетен отрицателен нетен паричен поток от 36 млн. лв., значително под нивото на реализирания положителен нетен поток от 58 млн. лв. през първите шест месеца на 2015 г.
5. Влияние на проекта АЕЦ "Белене" върху състоянието на НЕК. НЕК е страната по договор с руската "Атоменергоекспорт" за строителството на АЕЦ "Белене". Публично известно е, че българската страна беше осъдена да плати на руската между 560 и 620 млн. евро (сумите са обект на доуточняване, но и в двата случая става въпрос за над милиард лева), а като черешка на тортата е и задължението да плащаме

всекидневно по 167 хиляди евро

лихви от влизането на решението в сила до деня на изплащане на присъдената сума. Тук трябва да добавим инвестираните вече над 1,5 млрд. лв. в площадката и платените 330 млн. лв. за оборудване (от тях 300 млн. авансово и 30 млн. платени от правителството на ГЕРБ след уж официалното прекратяване на проекта). Всъщност новото задължение от над милиард плюс лихвите трябва да бъде платено от НЕК, но не се знае с какви средства, имайки предвид недобрия, меко казано, кредитен рейтинг на НЕК и БЕХ.
В заключение. Вижда се, че няма държавно предприятие в областта на електроенергетиката, което да не е на загуба или подложено на огромен риск в бъдещето си развитие. Единствените, които печелят в този сектор в резултат на недалновидна, лобистка, непрофесионална политика от страна и на двете правителства на ГЕРБ, са частните предприятия, които се занимават с генериране, разпределение и продажба на електроенергия. Допълнително към това е парадоксалната ситуация, при която ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ трябва да отчисляват по 5% от приходите си в споменатия вече Фонд за сигурност на електроенергийната система, за да може НЕК да плаща на ЧАСТНИТЕ ЕЛЕКТРОГЕНЕРИРАЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ, които са пък на огромна печалба. Казано на по-простичък език - вземи и последната риза на бедния (и понеже е държавна, значи не я брой) и я дай на богатия.
Много може да се напише и за състоянието на топлофикационните дружества, и за газопреносните и газоразпределителните предприятия, за проваления "Южен поток", прекратения проект "Бургас - Александруполис", прибраните от Дянков при първото правителство на ГЕРБ над 1,4 млрд. лева от фондовете за ремонтни дейности на споменатите държавни предприятия, за начина, по който държавата ни бе залята от необоснован брой ВЕИ-та, но тогава вече заглавието би трябвало да бъде "Държавната енергетика е в период на ускорен разпад", а обемът на материала ще надхвърли разумните граници на една статия.