Държавна криза назрява в Египет

Египет е изправен на ръба на държавна криза, съобщи агенция Франс прес. Върховният съвет на въоръжените сили в Египет се събра на спешно заседание след президентския декрет за събиране на разпуснатия от конституционния съд парламент, съобщи държавната агенция "Мена".
Египетският президент Мохамед Морси нареди парламентът да бъде свикан обратно. Решението на държавния глава идва само месец след решението на Върховния съд на страната, който разпусна депутатите заради проблеми с избирателните системи. Съдебната инстанция обяви парламента за противоконституционен, тъй като по време на изборите са използвани две системи за гласуване. Морси мотивира решението си с довода, че парламентът трябва да работи до провеждането на нови избори. Междувременно след извънредно заседание Висшият конституционен съд на Египет заяви, че решенията му са окончателни и задължителни за изпълнение, като по този начин решението за нелегитимността на парламента също е окончателно, предаде РИА Новости.
Военните, които управляват Египет след свалянето на режима на Хосни Мубарак, наложиха разформироването на новоизбрания законодателен орган. Те поеха законодателната власт и силно ограничиха правомощията на президента, което се прие от мнозина като преврат за ограничаване на властта на ислямистките Мюсюлмански братя, които държат около половината места в парламента, пише в. "Ню Йорк таймс".
Британският в. "Гардиън" определи постъпката на новоизбрания президент на Египет Мохамед Морси като конфронтация с военните управляващи на страната. Това е първият от поредица укази, които Морси планира срещу военните, заяви бившият медиен координатор на предизборната му кампания Самех ел Есауи. "Военните искат да създадат държава в държавата, да задържат законодателната власт и да включат членове в бъдещата конституция, които ги защитават. Това е неприемливо - или ще се конфронтираме с тях сега, или сме се провалили. Те искат да играят същата роля като армията в Турция. Ако армията задържи властта по този начин, значи не е имало революция", казва Есауи, цитиран от "Гардиън".
Морси постави ограничение във времето в указа си - сегашният парламент ще работи само до изготвянето на нова конституция, след което ще се произведат нови парламентарни избори в срок от 60 дни, след като новият основен закон бъде одобрен с референдум. Според анализатори това цели да смекчи удара за военните, като се признае изискването на съда за нов парламент. Формулировката на указа също оставя някои въпроси без отговор. Не е ясно дали на новите избори ще се замени целият парламент или само депутатите, чиито места са оспорени от съда, което е една трета от общия брой. Анализаторите посочват също, че всеки закон, приет от свикания от президента парламент, може да е уязвим от правна гледна точка, отбелязва "Ню Йорк таймс". Новата конституция на Египет едва ли ще бъде готова преди края на годината, смята "Дейли телеграф".
Макар и да е трудно да се прецени как военните биха се подчинили на президентския указ, изходът от тази конфронтация несъмнено ще покаже кой ще има превес в бъдещето на Египет, пише "Дейли телеграф". "Това съобщение на президента без съмнение ще доведе до сблъсък с Военния съвет и Върховния съд. Възможно е военните все пак да забранят на депутати да влязат в парламента", заяви местният политолог Амр Хашим Рабие. "Това обаче е първата криза в президентското управление на Морси и никой не знае как ще се развие. Ще бъде много интересно да се види реакцията на съда, на Военния съвет и, разбира се, на народа в следващите дни. Кризата със сигурност няма да се реши лесно", заявява Рабие, цитиран от "Дейли телеграф".