Държавата трябва да помогне на Северозапада

Петко Тодоров е роден в Бяла Слатина. Той е на 32 години и е дипломиран магистър по финанси и банков мениджмънт. В момента завършвам магистратура по политически мениджмънт в СУ "Св. Климент Охридски". Има десетгодишен трудов стаж в местното самоуправление и ИТ сектора. До началото на 2015 г. бе директор на "Информационно обслужване" АД във Враца.


"Политиците милеят за нас единствено предизборно, след това не им е комфортно да подкарат лъскавите си автомобили по прашните и разбити пътища на Северозапада"


- Доскоро оглавявахте "Информационно обслужване" във Враца. Лесно ли е млад човек да ръководи подобно звено?
- "Информационно обслужване" е акционерно дружество с мажоритарен собственик държавата в лицето на Министерството на транспорта, а клонът във Враца е клон, регистриран по Търговския закон. Не бих казал, че ми е било трудно при положение, че екипът, с който работих, се състои от професионалисти с висока степен на лоялност към фирмата. От друга страна, е трудно. През последните години държавата разчита на младите хора основно като лице за водените политики,  реално държавната и местна администрация се управлява от експертни нива, които са доминирани от хора с трудов стаж, натрупан преди деветдесетте години.
- Успяват ли младите лица да предложат експертността, която се изисква за подобни ръководни позиции? Защото често около назначенията им има различни слухове - за връзкарство, за неопитност...
- Мисля си, че едва ли има млад човек, който да не е положил максимални усилия да бъде полезен и да работи съвестно и коректно. Доколко се получава, това е друг въпрос. Всичко зависи от качествата, които човекът притежава.
-  За младите често казват, че искат да са шефове, но не и редови служители...
- Същото бих казал, че важи и за хората с по-голям житейски опит. Пак казвам, всичко се свежда до личностните качества. Според мен, за да стане човек добър ръководител, първо трябва да е извървял определени стъпки и да натрупа опит.
- Има ли връзка образованието с професионалната реализация?
- Ако трябва да разсъждаваме логично, разбира се, че образованието е ключово за бъдещата професионална реализация. Но за съжаление през последните години наблюдавам, че много млади хора разсъждават малко по-различно. Те не се интересуват какво точно образование ще завършат, важно е да имат диплома, на която да пише, че е за висше образование. Вярват, че с високи оценки и безспорни качества няма как да си намерят добре платена работа, а разчитат на лични контакти, връзки и протекции. Може би ситуацията в страната през последните шест-седем години обуславя едно такова поведение.
- По какъв начин може да се променят нагласите на младите хора към образованието?
- Това е една много дълбока и болезнена тема, за която може да се говори с часове. Образованието не е затворена система. Неговото състояние зависи от цялостната политика, която се води в страната. За мен от първостепенно значение е увеличаване на средствата, които държавата насочва към образователната система. В момента процентът от брутния вътрешен продукт, който се отделя за образование в България, е най-нисък в страните членки на ЕС - 2,8%. Във всички европейски страни средният процент е някъде между 5-6%. Също така положителен ефект би било ангажирането на работодателите в средните училища с професионална насоченост и университетите.
- Бяхте освободен след смяната на парламентарното мнозинство, подобни рокади сякаш са станали стандартни след избори. Отразява ли се това на звена като "Информационно обслужване"?
- Разбира се, че се отразява. Особено на дружество, което заслужено или не е сатанизирано в българското общество. "Информационно обслужване" е сред държавните компании, в които се правят най-чести смени на ръководството. Политическият интерес към него е голям, тъй като повечето от клиентите му са в публичния сектор, съдебната система, както и големи финансови институции и енергийни компании. Конкретно за ИО мога да кажа, че има десетки прекрасни професионалисти, чийто труд остава скрит за политиците, които с охота се кичат с "реформите", които са инициирали в полза на народа. Като пример мога да дам редица електронни системи в НАП, НОЙ, системи за управление на местни данъци и такси, и т.н., с които се сблъскваме ежедневно. Именно подобни улеснения в ежедневието на фирмите и физическите лица са дело на стотици хора в ИО, останали скрити зад пиарите на някои политици.
- Коя част от дейността на ИО смятате за най-съществена, за да има такъв голям политически интерес за овладяването й?
- Такъв отговор могат да дадат единствено представителите на изпълнителната власт и самият изпълнителен директор на дружеството.
- С какво се занимавате в момента?
- Работя върху един мой стар проект за създаване на единен информационен портал за Северозапада, основно с туристическа, културна и историческа насоченост. Иска ми се както българите, така и чужденците да видят едно по-различно лице на този регион.
- За Северозападна България казват, че е Северозападнала, такава ли е тя?
- Северозападът почти десетилетие носи клеймото, че е най-бедният регион на Европейския съюз. За съжаление забелязвам, че хората вече с гордост говорят за този факт, и като че ли са се примирали с ежедневието си. Бизнесът отсъства, безработицата е в чудовищни размери, образованието е далеч от равнището, на което е било преди само десетина години, здравеопазването е ненадеждно, битовата престъпност е ежедневие... В резултат на всичко това след завършване на средно или висше образование младите хора се връщат в родните си места само по празниците. Може би заради тази картина наричат нашия край по този начин.
Малцина знаят и са виждали на живо спиращите дъха места в Стара планина, десетките манастири, пазещи тайнства на стотици години или пък прекрасните места за лов и риболов. Тук живеят хора, които са пословични със добрината и гостоприемството си и те със сигурност заслужават по-добро отношение на държавата към тях.
- Смятате ли, че туризмът може да развие региона, или е необходимо да се търси друго решение?
- Не е невъзможно именно туризмът да бъде един от двигателите за развитието на региона. Но трябва да сме реалисти - знаете, че масовият турист иска удобство и условия, които в момента могат да предложат много малко дестинации в Северозапада. Трябва да се създадат условия за масовост, а те едва ли са по силите само на местните предприемачи.
Държавата трябва да заема водеща роля във съживяването на тази част от страната.
- Какво би могло да промени ситуацията в Северозапада?
- Трудно може да се промени икономическата ситуация в региона за следващите десетина години. Всички, които живеем тук, виждаме, че политиците милеят за нас единствено предизборно, след това някак си не им е комфортно да подкарат лъскавите си автомобили по прашните и разбити пътища на Северозапада. За съжаление решаването на проблема с икономическия възход на Северозапада е станал като въпроса "Кое е първо - кокошката или яйцето". Тук дебатът е от кое по-напред да се започне - изграждане на нова инфраструктура или пък тя ще дойде след инвеститорите. Как да се стимулират инвестициите, като липсва квалифицирана работна ръка? А как да създадем квалификации в безработните като след това няма къде да работят? Като че ли глътка въздух се усети миналата година с отпуснатите над 30 млн. лв. от Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие" на кабинета "Орешарски". Но това бе само малка част от необходимото, което трябва да се направи за възраждане на Северозапада.
Моят съвет е държавата да започне ударно стимулиране на земеделието и животновъдството в тази част на страната. Това са отрасли, които са били доминиращи в бита на хората тук. А и природните ресурси, почви, климат и води, са изключително благоприятни. Преференциалното подпомагане на малките земеделски производители от този район ще даде основата както за подобряване на семейните бюджети, така и ще спре отлива на хора от региона. Също така трябва внимателен поглед и анализ на програмите, по които се наемат безработни от общините. Ефектът от тях е минимален, единствено временно се решава проблемът с процента на безработица. Тези програми нямат отношение към производствения труд, те не генерират добавена стойност, но най-лошото е, че създават впечатлението в една голяма маса от хора за постоянен дълг на държавата към тях.
- Хората от селата отиват в близките градчета, жителите на градовете пък се насочват към столицата... Могат ли земеделието и животновъдството да спрат този процес?
- Тази миграция е изцяло плод на икономически фактори - безработица и ниски възнаграждения. Земеделието и животновъдство са реални алтернативни на липсата на трудова заетост. Малките земеделски стопанства биха били отлична възможност за постоянни доходи на домакинствата. Нека и да не забравяме, че този район бе известен в близкото минало и с консервната промишленост, десетките хиляди декари зеленчукови градини и овошки. Ако искаме да гледаме напред в бъдещето, за да се развиваме и усъвършенстваме, трябва да погледнем в миналото си за отговорите, които търсим.