Държавата се управлява по инерция, реформи няма

- Г-н Папазов, как ще коментирате финансовата ситуация в края на годината? Стана известно, че се налага актуализация на бюджета, а министър Горанов призна, че пак няма да спазим планирания дефицит, който за миналата година по окончателни данни е стигнал 5,8 на сто.
- Вероятно като тревожнa и предвестник на сериозна криза. Хроничното неизпълнение на финансовите планове може да се разглежда от различни гледни точки, но, имайки предвид, че нищо извънредно не се е случило, може да се направи изводът, че този свръхдефицит е резултат на лошо и безотговорно управление.
Притеснителното е, че такива големи дефицити се формират в условия на уж нарастваща икономика и сравнително благоприятна глобална икономическа среда. На фона на това е най-малкото странно, че никой не иска да анализира причините, довели до този извънреден дефицит, още по-малко да предложи мерки за предотвратяването му в бъдеще. Вероятно има сериозни страхове да не се разкрият неприятни истини и затова не се прави подобен анализ.
- Реалистична ли е заложената цифра от 2% дефицит в бюджета за догодина? Още повече, че по данни на Евростат България е страната от ЕС, която е на първо място по темп на задлъжнялост и вдигане на дълга.
- Разбира се, че не може да се вярва на подобна прогноза. Боя се, че ние тепърва влизаме в дългова спирала, която в един момент ще ни доведе до поредния колапс.
Тези дни протестират полицаите. Понеже са много и са въоръжени, техните искания ще бъдат приети. Сигурен съм, че скоро ще има още и още протести.
Никой не говори за дълговете на енергетиката. Там проблемите са много сериозни. Май няма сектор, в който нещата да са наред. Оказа се, че и 65% от пътната инфраструктура, с изключение на няколко участъка новопостроени магистрали, са в ужасно състояние. Голямата асфалтова пропаганда май ще се окаже един голям балон. На този фон се предлага увеличение цените на винетките и въвеждане на тол такси!
- Имате ли отговор за ония прословути 16 милиарда дълг, който бе заложен преди година? Какви заеми бяха взети, накъде се насочиха тези пари? А сега се залага тегленето на нов дълг от 5,3 млрд. лв., като Горанов казва, че това създавало стабилност.
- Това е много интересен въпрос. Когато в началото на тази година (февруари 2015) се гласуваше онзи дълг от 16 милиарда, се твърдеше, че всъщност това е решение по принцип и е за няколко години напред, а не за една. На този фон е наистина странно, че Министерският съвет гласува нови 5,3 милиарда. Разбира се, възможно е те да са част от онези 16 милиарда вече гласувани през февруари. От изказванията на финансовия министър не става ясно... Отново се връщам на казаното по-горе. Държавата се управлява по инерция. Бюджетите се правят по инерция с някакво индексиране за следваща година. Има само празни приказки за реформи, реформи няма. Но то как да има реформи, след като няма анализ в какво състояние се намира страната, накъде отива, какво би трябвало да се направи. Всичко се прави на коляно. Всичко се прави по метода - проба-грешка. Сутрин едно, на обед друго, вечер трето.
- Интересни неща стават и по отношение на данъците - хвърлят се в пространството някакви идеи, след което се дава заден - примерно за още 2% към данък общ доход, които да остават в общините, данък "вредни храни", "данък за градината на баба" - все търсене на "вода от 9 дерета" за запълване на дупки в бюджета. Вашият коментар?
- Екзотичните идеи с данъците говорят за няколко неща. Първо, липса на ясна политика. Второ, неразбиране и нехайство, какво отражение имат подобни безотговорни изказвания върху бизнеса. Защото, нали разбирате, че когато всяка година ви изненадват с нови идеи за данъци и облагане, накрая на хората им омръзва и спират да работят или отиват в други страни, където средата е предвидима. Трето, икономическо невежество. Има тотално неразбиране за смисъла и функцията на данъците у българските "политици". Те не разбират какво са данъците, за какво служат, извън функцията им да събират пари в бюджета. Те не мислят за отражението на един или предлаган данък върху икономическата среда и отражението върху живота ни. Още по-малко се замислят за икономическата ефективност на един данък.
Имаше какви ли не безумни идеи като данък "уикенд" върху служебни телефони и компютри. Но всъщност какво да очакваме от хора, които имат затруднения с базисната грамотност, камо ли да разбират от икономически теории и практики. Четвърто, постоянните идеи за нови данъци и такси, на практика опровергават твърденията на управляващите, че нещата в страната са наред. Явно парите не стигат.
- Няма как да не ви запитам и за това, което се случи с КТБ - според вас ще научим ли кои са получателите на необезпечени кредити? Като цяло след тази случка с КТБ можем ли да имаме доверие на банковата ни система?
- Неминуемо някой ден нещата ще излязат наяве, но какво от това. Сигурно ще бъде прекалено късно. Всъщност, то вече е прекалено късно. Банката е съсипана и разграбена. Активите й също. Редица предприятия, които тя е кредитирала и развивала, са изправени пред сериозни трудности, дори фалит. Оттук нататък важни са последиците и сигналите, които излъчихме с това събитие. А те са многопосочни и всички са негативни.
Първо, политическата разправа с четвъртата по големина банка в страната, е ясен сигнал към бизнеса, че царува пълно беззаконие и дълбока корупция. Чуждите инвеститори, ако има такива, ще се замислят два пъти дали страната ни е привлекателно място, независимо от благоприятния данъчен режим. Ниските данъци не са достатъчни. Трябва и спазване на закона. Какъв е смисълът от ниски данъци, след като правоохранителната система не работи, или по-скоро работи по поръчка. Това е и сигнал към местните предприемачи, че са напълно беззащитни. Правораздавателната система е дълбоко прогнила и не може да ви защити. Справедливост не може да се очаква.
Второ. Страната е парцелирана от олигархията и всяка част използва държавната власт, която е докопала, по най-безцеремонен начин за собствено обогатяване. Законите не важат, освен ако някой магистрат не реши да ги приложи. Обикновено подобни решения са продиктувани от други мотиви.
Трето. Напълно не се оценява колко сложна система е икономиката и какво означава "системна" банка. Ликвидирането на подобна банка има дългосрочни и многостранни последствия. Сложните системи се отличават с това, че реагират на един или друг шок или действие по нелинеен начин. Никой не може да предвиди, какви ще са последствията от ликвидацията на КТБ. Много са наивни тези, които смятат, че въпросът е приключен. Проблемите тепърва предстоят и ще се мултиплицират.
- Каква е оценката ви за бизнес средата у нас и какви са прогнозите ви?
- Бизнес средата за фирмите на властимащите или близките до тях вероятно са много добри. За всички останали много лоши. След немного време ще се влошат условията и за привилегированите фирми на олигархията, когато вече няма от кого и какво да се открадне. Тогава ще настъпи сериозна криза.
- Забелязвате ли, че в Европа вече не се говори за закъсали страни, дефицити, въобще темата за финансовото състояние на държавите отиде далеч на заден план, за разлика от темата за бежанците и тяхната издръжка? Изглежда Брюксел и Берлин могат да намират пари за нея, дори има идеи да се дават пари на Африка (2 млрд. евро) и на Турция, за да се намали или спре потокът. Как оценявате тази политика и какво се случва с ЕС?
- Бежанците са и кошмарът, и извинението на еврочиновниците. От една страна, този поток от прииждащи към Европа милиони хора, който според мен никак не е случаен, показа безсилието на европейските "лидери" и брюкселските аристократи. От друга, те току-що осъзнаха колко сериозен е проблемът. На карта е заложено бъдещето на Европа в този й цивилизационен и организационен вид. Проблемът с бежанците дава и прекрасна възможност да се отвлече вниманието от други фундаментални проблеми на Европейския съюз и развитите пазарни икономики - дълговото блато, в което са затънали всички те и от което няма измъкване.
Това, че ще подхвърлят няколко милиарда тук или там, няма да реши проблема нито с бежанците, нито с икономиките на европейските държави. На всичкото отгоре, злоупотребявайки със силните си позиции, по-големите страни в ЕС се опитват да прехвърлят създадения от тях проблем с бежанците на най-слабите държави от съюза като България, като лицемерно се опитват да ни окачат на шията и още кредити.
Светът е изправен пред изключително сериозни и дълбоки проблеми. Наближава моментът, но все още никой не смее да признае официално, че "царят е гол". Текущата финансова система е изчерпана. Тя се е превърнала в тумор, в раково образование, което изсмуква жизнените сокове на реалната икономика. Вижте колко е деформирано мисленето на хората. Всички искат да бъдат банкери или финансисти. Никой не иска да бъде инженер, лекар, учител или агроном например. Цялата ни ценностна система и всички критерии за успех са изродени. Предстои рестарт. Той обаче няма да е безболезнен...
- Да, изглежда атентатите го доказват.
- Всички трябва да сме наясно, че извършеният току-що кървав терористичен акт в Париж, е само началото на много подобни събития. Според мен целта е да се отвлече вниманието от големите проблеми, да се внесе хаос и противопоставяне между етноси,  религии и дори държави в Европа, и дори, ако щете, да се разруши Европа.
Всички от вчера коментират този чудовищен кървав атентат. Никой не се замисля как се стигна до него? Как и какво предизвика бежанската вълна? Защо тази вълна беше насочена към определени страни в Европа? Защо "лидерите" на Европа допуснаха, дори приканваха бежанците в страните си, след като подобна политика е в пряк конфликт с интересите на европейските граждани?  Големият въпрос е - Qui Bono? Кой печели от тази ескалация на напрежението, от разделянето между хора и държави в Европа?
Сигурно ще научим отговора, но... прекалено късно. Междувременно ще станем свидетели на мерки за "повишаване на сигурността ни", като ограничаване на правата и свободите ни, смазване свободата на словото, засилено подслушване и следене, разправа с инакомислещите. Всичко това ще е за "наше добро", разбира се, и мнозинството ще аплодира ... докато един ден не се събуди ужасено и не разбере, че повтаря историята отпреди 80 години.