Държавата продаде богатствата си на чужди фирми

Петя ЧОЛАКОВА

Димитър Стойнов е родом от Пещера, завършил е 6-годишен курс на обучение по химия в Държавната политехника "Сталин" - първото висше техническо училище в България. Две години работи като хоноруван преподавател в същото учебно заведение, след което животът му поема към професионална реализация в МДК "Георги Дамянов".
В комбината започва работа като началник цех, бил е главен технолог, директор, а от 1983 г. - изпълнителен директор на предприятието.

Цитат
"Днес само се добива и изнася, за децата и внуците нищо не остава"

- Според вас как работи заводът днес и има ли причини за тревогите на гражданите?
- Днес ли? Днес заводът работи при закрити врати и затова хората се притесняват. Няма никаква информация за дейността му. Един от най-важните въпроси за комбината и за населението е да стане ясно какви концентрати се преработват. Трябва в комбината да влязат специалисти, представители на екологичните организации, и да видят какви концентрати докарват, защото основният проблем е в това, че те събират от целия свят по-евтини концентрати, които имат високо съдържание на арсен, кадмий и други вредни елементи, което не трябва да се допуска.
Представителите на "Аурубис" казват: ние произвеждаме продукция за два милиарда и половина, до три милиарда. Аз казвам - не е вярно, защото вие не отчитате златото, среброто и другите ценни метали. И тук възниква необходимостта да бъде разгледан и осветлен договорът за приватизация. Хората от района трябва да знаят какво пише в този договор. Знам по принцип, че цехът за злато, сребро и другите ценни метали трябваше да бъде тук с внедряване на нова технология. Те демонтираха стария цех, отиде в Белгия и сега не знам точно къде е позициониран този цех, дали в Германия или някъде другаде. Именно затова договорът между България и Белгия за приватизацията на медодобивния комбинат непременно трябва да се прегледа.
Една от причините да няма финансови средства в държавата ни за пенсии, за майчинство, е, че няма контрол върху тези приватизационни договори за големите предприятия.
- Вашето становище по отношение инвестиционното намерение на "Аурубис" за увеличаване на производството, изграждане на нов комин и промяна в комплексното разрешително - не е ли то само и единствено в полза на инвеститора?
- Смятам, че трябва да се обединят Златица и Пирдоп, да се обединим всички ние като граждани срещу подобно решение, което обслужва интересите само на инвеститора. Мисля, че заводът се опитва да ни раздели по един или друг начин. Например да дава повече средства в Пирдоп, по-малко в Златица, и така нататък. Това е удобно за тях, за да могат да прокарват интересите си. За мене е проява на корупция министър Нона Караджова да подпише решение за предварително изпълнение, без да се съобрази със заведените от гражданите дела срещу инвестиционното намерение, без да се съобрази с волята и становищата на гражданите, и то без ОВОС.
България има богатства. Едното голямо богатство е МДК, другото голямо богатство е Челопеч. Обаче тези богатства отиват не за България. Те отиват в Белгия, отиват в Германия, в Канада и т.н. Откъде ще дойдат парите за българите и за България?
Парите идват от производството. Особено от производството на благородни метали. Защото без мед, злато, сребро и други ценни метали, които са във военната промишленост, не може да се развива другата промишленост. Без производство няма как икономиката да се развива. Това е простичка истина. Другото всичко е празни приказки. В момента всичко в България е в износ. И затова сме в това жалко, критично положение. Една от най-загубените и западащи страни сме. И една от причините е, че ние си продадохме всичко.
Преди 6-7 години снаха ми работеше в "Аурубис" като преводач. Имаше много международни специалисти в завода, в това число и от Чили. Един от специалистите от Чили беше с жена си тук - стоя две години. Помолих снаха си да ме свърже с този специалист, да поговоря с него. Интересувах се как стоят нещата в Чили с подобен род предприятия като МДК, защото Чили е голям производител на мед. Попитах го колко завода имат в Чили? Той ми отговори: 4 завода - двата по-големи от нашия, другите два по-малки. Попитах го: частни ли са или държавни? Той ми отговори: при нас големите заводи са държавни предприятия, защото нашият национален доход над 50% се определя от тези предприятия. При нас държавата определя и стопанисва тези предприятия, защото те определят икономическото развитие на страната.
От този разговор важният извод е, че държавите си пазят националните богатства. А при нас, за съжаление, не е така. Ние се продадохме. Изнасят българското злато, българските полезни изкопаеми. Тази фирма Дънди всъщност владее златото на България. Това е непоклатима истина.  Е, как питам аз, след като държавата продаде богатствата си на чужди частни фирми, ще може да се развива добре икономически?
Още преди да бъде приватизиран заводът, държавата преди 10-и ноември 1989 г. отпусна 500 милиона лева за модернизацията му. Но това производство е вредно и няма как да бъде изчистено до нива, които да не оказват вредно въздействие. Една от причините е, че каквото и да се прави, от комините излиза серен диоксид и малки количества сярна киселина на пара. Трябва да се изградят съоръжения след сярна киселина, филтри и други, за да може абсолютно всичко да се улови. Но в целия свят до момента няма 100% улавяне на тези вредни емисии, няма улавяне на сярата от концентратите. Жалкото е, че не може да влезе човек в комбината, за да види какво се случва там и какво правят. Разбрах, че имат намерение да разрушат стария комин и на негово място да построят нов, 140-метров, но не знам дали е така.
- Как беше, преди да бъдат приватизирани и купени богатите ни предприятия?
- Преди 40 години ние произведохме 40 тона злато, което стоеше в банката. Сега не зная дали изобщо го има и дали се депозира злато.
По време на комунизма имаше информация, сега няма. От комбината не дават информация откъде идват тези концентрати и какво произвеждат, какви количества. И от рудника няма информация какво и какви количества добиват, какво изнасят. Абсолютно информационно затъмнение. Изнасят ценното и стойностното, оставят тук в хвостохранилищата опасните отпадъци, които унищожават природата.
Една от причините навремето да се изгради 325-метровия комин бе това, че газовете са с по-голямо тегло и падат надолу - и серният двуокис, и серният триокис. След като изградихме по мое време 325-метровия комин, съм го наблюдавал - газовете прехвърлят билото на Стара планина. В по-редки случаи заради климатичните условия в Златишката котловина изпусканите газове се разсейват и над цялата Средна гора и отиват надолу. Със сигурност причината за изграждане на по-висок комин е същата - да се осигури по-голямо разсейване на вредните вещества. Те да бъдат разпределени на по-голяма територия и по този начин да се намали тяхната концентрация.
- Смятате ли, че изхвърляните вредни емисии достигат до местността "Шипките" и връх Свищи плаз, където е разположена вододайната зона на град Златица, защитена територия по Натура 2000 за опазване на биоразнообразието?
- Неминуемо колкото повече комини има, толкова повече вредни емисии се изхвърлят през тях и колкото те са по-високи, достигат до по-отдалечени места.
И в момента изпусканите вредни емисии достигат до вододайната зона от 120-метровия и от 325-метровия комин. Изграждането на 140-метров комин ще увеличи тези вредни емисии.
Решението е в това да се внедри такава технология, която да улавя всички вредни емисии, но пак казвам, засега в света няма такава технология. И изграждането на допълнителни изпускателни устройства няма да намали замърсяването, а ще го увеличи, имайки предвид, че се цели увеличаване на производството.
Да, тази фирма дава някакви пари тук, но населението не може да разбере какви са резултатите и последствията от нейната дейност. Има много пробойни, много неясноти, непрозрачност, тайни. В крайна сметка ние не знаем нито какво влиза, нито какво излиза от комбината, какви отрови и вредни вещества остават, къде се съхраняват? В тази връзка съм изцяло против решението на министър Нона Караджова да взема едностранно решение, без да бъдат дадени адекватни отговори на тези въпроси. Това е недопустимо и некоректно спрямо местното население.
- Министър Нона Караджова смята, че "няма вероятност да окажат вредно въздействие"?
- Как да няма вероятност? Учуден съм, че може да се твърди подобно нещо. Нека дадат доказателства за това, при положение, че и в момента се оказва вредно въздействие.
По принцип всички метали в присъствие на кислород се окисляват. Дори в човешкия организъм.
Всички концентрати, които идват например на гара Златица от Мирково и Челопеч, са със съдържание на сяра и арсен. Като паднат върху земята, след това като попаднат в човека и белите му дробове, арсенът се окислява. Един специалист не бива и не трябва да говори така и да манипулира обикновените граждани, които не разбират добре технологията.
Арсенът е отровен за човешкия организъм, и не само, той е вреден и за почвата, за водите, ако попадне в тях.
- Как могат хората да си помогнат сами, след като държавата е изоставила нашия регион?
- Хората трябва да бъдат упорити, целенасочени и единни. Трябва да отстояват правата си и да опазват природата си. Живея тук от много години, тук е семейството ми, тук е домът ми. Отглеждам овощни градини и всеки ден съм навън. През август имах 80-годишен юбилей. Крепи ме невероятната природа тук. Затова трябва да има начин да опазим тази прекрасна природа за децата си. Защото днес само се добива и изнася, а за децата и внуците ни нищо не остава. Какво ще завещаем на бъдещите поколения?
Трябва да се обединят усилията и да се противодейства на това информационно затъмнение, на тези решения, взимани на тъмно. Трябва Пирдоп и Златица да вървят обединени напред и да извоюват победа.

От сп. "Средногорски БАГРИ" със съкращения