Държавата плащала за достъп до информация, която сама произвежда

Въпреки подобренията в административните услуги в България все още гражданите и фирмите трябва да плащат за достъп до нормативни актове, ако искат поне малко да са сигурни, че наистина четат актуализирана версия. Това, според изчисления на ИПИ, цитирани от Econ.bg, и силно консервативни оценки, струва на частния сектор минимум 5 млн. лева годишно, но е вероятно цената да е много по-висока.
Нещо повече - големият клиент на частните правно-информационни системи, които предоставят достъп до актуалните пълни текстове на законите у нас, е държавата. През август 2015 г. Министерският съвет (МС) кани поотделно три фирми за осигуряване на абонаментен достъп до правно-информационните им системи. Това са Лакорда, Сиела и Апис. Така МС ще плаща за три отделни системи в следващите 2 години, които имат припокриване на голяма част от предоставяните услуги.
 Освен това МС ще плаща за някои справочни услуги, които представляват достъп до информация, произвеждана от обществения сектор - съдебната система, Търговския регистър, Агенцията за обществени поръчки, ведомствена практика - становища, указания и др.
Според експертите причините за това вероятно са осигуряване на достъп до справки по данни, осигурявани от различни институции. Според тях това нямаше да се налага, ако държавните структури публикуват и организират информацията за дейността си по такъв начин, че всеки да може да си прави справки онлайн и безплатно.
Те препоръчват още редакция "Държавен вестник" на НС започне да публикува пълните текстове на нормативните актове. Достъпът да е безплатен за всички - администрация, граждани, компании, да бъде онлайн, а електронните текстове да имат правна сила.