Държавата пести от децата

Мирослав Паскалев-Зорец е режисьор и собственик на филмова къща. Има четири деца - три момчета и едно момиче. Участник е в протестите на родители и в борбата им за увеличаване на размера на майчинството и повече помощи за семействата. Активно подкрепя и други обществени инициативи. През лятото бе избран да представлява интересите на протестиращите срещу промените в синята и зелената зона в София.

Цитати
"Държавата ни наказва финансово, че имаме деца"
"Умни ученици на бедни родители отпадат от училище, защото не могат да платят съпътстващите такси в "безплатната" образователна система "


- Г-н Паскалев, вие участвате в националния протест на родителите срещу водената в момента държавна политика за стимулиране на раждаемостта в ролята на баща на четири деца - от 2 до 26 години. Смятате ли, че подобни протести на майки и бащи ще имат успех и ще бъдат чути от управляващите?
- Към момента съм песимист, че властта ще обърне внимание на исканията ни. Но това не значи, че не трябва се съберем и да кажем мнението си свободно. А моето е, че размерът на майчинството не трябва да бъде равен на минималната работна заплата и дори не трябва да се обвързва с нея. Редно е то да зависи от дохода, който е имала майката, докато е работела, и да се изплаща не само през първата, но и през втората година, през която се отглежда детето. 
- През последните дни в управляващите среди отново стана дума, че майчинството у нас трябва да бъде намалено на по-малко от сегашните 410 дни. Според социалния министър Тотю Младенов това трябва да стане за сметка на нови социални услуги за работещите майки като детски кътове на работните им места. Как ще коментирате тази идея?
- Много е удобно неговото твърдение, тъй като около 60 на сто от парите за социални услуги потъват в частни джобове. Това става чрез подставени неправителствени организации, които веднага са съгласни с всички идеи и така им се отпускат пари по проекти, за да ги приберат. Истината е, че социалните услуги трябва да бъдат извършвани от държавни служители, от структури към Министерството на труда и социалната политика, а не да бъдат изваждани навън през НПО. Значи излиза, че поддържаме структури като неправителствените организации, които нямат нищо общо с гражданите, вместо парите да стигнат до наистина нуждаещите се. През последните три години от мандата на това правителство социалните услуги у нас са съвсем ограничени и имаме средномесечно 36 000 човека, които са на социални помощи. Това е безумие при положение, че регистрираните безработни без право на обезщетение са 400 000. В същото време УНИЦЕФ излезе със статистика от 2010 г., че 46 на сто от децата в България живеят под границата на бедността. Сега сме 2012 г. и кризата още повече смачка семействата и доходите им. Смешно е и числото 540 000 - колкото са децата, които получават прословутите 35 лв. месечни надбавки. Значи ние пестим от децата си, от тяхната храна и облекло.
- Друго искане на протестиращите родители е именно за увеличаване на детските надбавки, които сега са 35 лева. Колко според вас трябва да станат и кои семейства да ги получават?
- Именно това трябва да е първото и най-важно искане при бъдещите протести. В тази сфера обаче е нужно да има съвсем нов принцип. Надбавките не трябва да са обвързани с дохода, както е в момента. Според мен първо те трябва да бъдат вързани към минималната работна заплата и да са минимум 20 на сто от нея или около 60 лева месечно. Независимо, че минималното заплащане изостава и от производителността на труда, и от инфлацията. С този вид обвързване няма да може всяко едно правителство както му скимне да определя минималния праг на бедност, така че да може да бъде калкулирана сумата от 35 лева. На практика това не са никакви детски надбавки, а са социални помощи за деца. Надбавките се плащат от работодателя и ако ги върнем, пак най-привилегировани ще бъдат послушните чиновници.
Следващото искане на протестиращите родители е премахване на ДДС върху детски стоки и храни. Не може за моето дете и всяко друго, което се разболее, да е нужно да плащаме наказателен данък на държавата, като му купим лекарства. На практика очакват да платя 20% за това, че лекувам или храня детето си. Още по-фрапиращото е, че ми искат ДДС, за да му купя учебници, да го образовам и да го направя висококвалифициран кадър, който ще носи на държавата доходи. Излиза, че аз съм наказан финансово през цялото време, че имам дете.
- Как според вас държавата може да насърчи работодателите да въведат гъвкаво работно време за майките на малки деца?
- Скептичен съм към това искане, защото всеки работодател според нужните си може да направи каквото работно време реши. Въпросът е, че тук е нужно внимателно да се преразгледа и да се промени Кодексът на труда. А това трябваше да стане отдавна, още след рестрикциите на правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, когато тотално беше орязано трудовото законодателство, което пък позволи на работодателите да не заплащат реалната цена на труда и да задържат ниско доходите. Затова трябва да се въведе някакъв стимул за работодателите, а не както е сега - по всякакъв повод 22 години им даваме преференции, дундуркаме ги, но в същото време те нямат никакво социално задължение. А работодателят не само произвежда, той има и социални функции, както е в държавите на запад от Белград, с които все пак живеем в една общност, наречена Европейски съюз.
- Там обаче майчинството е далеч по-кратко, както често напомнят управляващите.
- Да, но има всякакви други стимули за повишаване на раждаемостта и помощ на семейства с малки деца. Когато ги достигнем и ние, тогава може да говорим за намаляване на срока на платеното майчинство. Наистина е по-добре една майка да се върне по-рано след раждането на работа, да не загубва трудовите си навици, да не изостава от иновациите в професията, за да остане конкурентоспособна на пазара на труда. Да, но ние не предоставяме другите условия, които да им позволят това. Най-лесно е да си припомним, че дори няма достатъчно детски ясли и градини, в които майките да оставят децата си, след като се върнат на работа. Самият аз съм участвал в работна група преди три години, която правеше наредба за здравословното хранене в училищата, и тогава изчислихме, че издръжката на дете за правилно хранене в училищна възраст е 10,80 лв. Кое семейство може да си го позволи? Хрумва ми и друг подобен проблем, свързан с ученическите униформи. Колко родители могат да платят над 200 лева за дрехи, които не струват повече от 50 лв. Познавам хора, които са отписали децата си от конкретно желано училище, именно защото не могат да си позволят скъпите униформи. Самото тръгване на училище е почти равно на минималния доход. Оказва се, че ограничаваме децата от полагаемото им се по конституция образование. Умни деца на бедни родители отпадат, защото не могат да платят съпътстващите такси в нашата иначе безплатна образователна система.