Държавата е била възложител на незаконното строителство

"Държавата е възложител на незаконното строителство. Искаме законът да излезе над властта. Властта е била силно смазала закона, той е този, който дава или не дава, а не властта. Те искат пари от властта, при положение че ние нямаме законовите механизми да ги дадем. Ако продължава властта да е над закона, е много страшно". Това заяви пред БНР зам.-мининтърът на регионалното развитие арх. Иван Шишков. Той беше категоричен, че без санкции на Народно събрание не могат да се дават средства.
"Пътностроителните фирми са поискали да гарантираме едни пари сега и едни пари до края на март. Това, което министър Виолета Комитова е направила и което е говорено в Министерския съвет, е за бюджета за 2022 г. да се даде предложение да бъдат заложени за тези текущи ремонти 1,4 млрд. лв. Искаме да сложим ред в тази история, да се прекрати практиката с плащане в края на годината. Образно казано - те строят, а после се прави бюджетът. Кое е първото - първо се планира и се прави бюджет, а какво се прави - те строят и накрая "а, трябват ни толкова пари" и те се наместват в бюджета. Фирмите строят под прикритие и накрая гаранцията остава в държавата, а те си вземат парите. Не смятам, че това е нормално", коментира Шишков.
Заместник-министърът подчерта, че никой не иска да води война с пътностроителните фирми, но трябва ясно да бъде казано кое как е направено и по кой начин фирмите могат да си вземат парите. Шишков обясни, че раздадените авансови средства са раздадени за част от лотовете на "Хемус". "За съжаление те са раздадени за бъдещо строителство, за част от което няма дори и планове. Естествено е да сме притеснени какво ще стане с тези пари, защото е много смущаващ начинът, по който са раздадени", коментира Шишков. По думите му има категорична вина на предишното управление на страната. Шишков изказа недоумение защо протестите са пред МРРБ, а не пред партийната централа на ГЕРБ. Той очаква да се постигне договореност с пътностроителните фирми, защото ръководителите им са бивши шефове на АПИ и добре разбират ситуацията.
Пред БНР шефът на браншовата камара инж. Стефан Чайков заяви, че няма проблем да проведат протести и пред новото Народно събрание, така че да получат удовлетворение на икономическите си искания. Ако се наложи, ще окажем натиск на парламента, за да бъдат взети бързо решения, каза той. Чайков обяви, че авансите не са изхарчени. Според думите му по вече работени обекти са върнати близо 120 млн. лв. от тези аванси. Той обясни, че отпуснатите авансови средства са по договори с "Автомагистрали" ЕАД за ново строителство, а сумите, които пътните строители претендират, са по договори с АПИ за текущ ремонт и поддържане. Няма как да се смесват възложителите, подчерта Чайков.
Стефан Чайков изрази очакване да стигнат до споразумение с правителството, защо неразбирателството би довело до социални проблеми. Има готовност в пътностроителните фирми да се освободят между 60 000 и 100 000 души, които да отидат в социалната система, каза той.