Държавата да озапти лихварството

Комисията за защита на потребителите предупреди да внимаваме с бързите кредити.
В системата на "бързите кредити" у нас се въртят около два милиарда лева. За сравнение - потребителските кредити в банковата система са от порядъка на девет милиарда. Това означава, че бързите кредити не са изключение, а стабилна част от общата сума на заемите.
Да предупреждаваш хората е благородно дело. Това може комисията, това прави. Държавата обаче може много повече. На държавата не й приляга просто да предупреждава. Все едно да ме предупреди, че в магазините има развалена стока, която може да ме натрови. Вместо да я изземе и да накаже когото трябва.
Държавата е длъжна да се намеси с регулации. Днес по закон БНБ няма права да защитава клиенти, ужилени от астрономически лихви и такси. Тя дава лиценз при доказан капитал и квалификация и точка. 
В много европейски страни за бързите кредити има таван на разходите по погасяването. Давам само един пример. В Италия разликата между тавана и средния лихвен процент за съответния вид кредит не може да бъде повече от 8%. По-висока лихва от установената чрез закон се разглежда като недопустимо лихварство, което се наказва и с глоба, и със затвор. От две до десет години. А в нашата родина можете да попаднете на ГПР (годишен процент на разходите), който гони 1000%.
Могат, дерат.