Държавата абдикира от центровете за работа с деца

"Липсата на пари ще решава всичко, кметовете ще изпозакрият центровете "

- Как ще коментирате, че центровете за работа с талантливи деца и занимания по интереси се обединяват с тези за "трудните" деца със специални образователни потребности, според проектозакона на депутати от ГЕРБ? 
- Моите огромни притеснения са заради това сливане в т.нар. центрове за подкрепа на личностното развитие. В тези нови структури са вкарани и обединени много дейности. Най-голямото притеснение е, че държавата абдикира от тях, те стават общински и с предложение на кмета до общинския съвет ще се решава какви центрове да има, какви дейности да се финансират и т.н. Съгласни сме, че ще се разработят стандарти за финансиране за някои от дейностите, но ето, в момента върви едно проектопостановление за финансиране на тези дейности, според което средствата са минимални - няма да се осигури цялата издръжка, пак ще се разчита на дофинансиране от общините. А когато тези дейности станат много и твърде разнообразни, какво ще последва?
- Т.е. ще се обединят дейностите и за талантливи деца и занимания по интереси, и за деца със специални образователни потребности (СОП), за деца с увреждания и пр.
- Да, предвижда се заедно да са и нашите центрове за работа с талантливи деца и за занимания по интереси, и сегашните ресурсни центрове за работа с деца със СОП, и помощните училища за деца с увреждания. При това сливане нещата ще се решават изключително в зависимост от наличните финанси, няма да бъдат защитени интересите на учениците и ще се върви неминуемо към оптимизация, което знаем какво значи - кметовете ще ги изпозакрият или ще ги дадат на частни структури и това няма да е добре за децата, за семействата и за страната.     
- При това се изисква в много кратки срокове кметовете да да решат какво ги правят...
- В заключителните разпоредби на проекта е записано, че три месеца след приемането на закона трябва кметовете с предложение до общинските съвети да започнат да изграждат тези центрове за подкрепа на личностното развитие. Което за мен е съвсем кратък срок, след като не са излезли дори нормативните документи, и виждам, че това е една неправилна позиция. Ако законът влезе в действие от учебната 2016/2017-а, за всички дейности този срок трябва да бъде еднакъв. Ако нещата останат в този вид, първо ще започнат протестите на ресурсните центрове, те вече започнаха, после - на детските комплекси, после ще започнат училищата... Каква е ползата?