Държава се гради чрез образование

Павел Величков*                                                           

Проблемите на образованието и възпитанието на подрастващите у нас стават все по-остри. Решаването им изисква нов подход при организацията, структурата, съдържанието, методологията и управлението на учебния процес. А това е главна задача на Министерството на образованието и науката при активното участие на учители, родители, институции, медии, бизнес, предприятия и държавна власт.

Ще поясня за какъв нов подход става дума.

Човекът се ражда и живее в реална природна и обществена среда. И за да оцелее, му е нужна определена подготовка. Това именно е предмет на образованието. Но при осъществяването на тази подготовка сега вниманието и на МОН и на учителите е насочено главно към усвояване от учащите се на конкретен обем знания, умения и навици, а моралната същност изобщо отсъства и като цел, и като съдържание на учебния процес. Изграждането на морална личност е свързано с ярка мисловна, нравствена и емоционална окраска, които са в значителна степен решаващ фактор за трайното възприемане и осмисляне на знанията, уменията и навиците и за усвояване  на взаимоотношението човек - общество - природа.  

В живота си човекът извършва три основни дейности: игра, учене и труд, свързани с различните възрастови периоди. Изпуска се ролята на ученето като съществен елемент и на играта, и на труда. Не се разбират 

играта и ученето като вид труд

И в това са корените на сегашните проблеми на образованието.

Тук стигаме до ръководството и управлението на образованието. То е ефективно, когато е подчинено на определена система от училищното ръководство, от областния инспекторат и МОН. А тази дейност е ахилесовата пета на нашето образование сега. Ще дам два примера. Преди две години присъствах на областно съвещание с директорите на средните училища в гр. Варна. В продължение на два часа се говори за всичко друго, но не и за състоянието, анализа и оценката на учебно-възпитателната работа в отделните училища на областта. Нито областното ръководство, нито един директор на училище не направиха опит за анализ на постиженията и слабостите в образованието през изтеклата учебна година. Нямаше и насоки за предстоящата нова учебна година. Друг пример. В разговор с една начална учителка от Варна с изумление разбрах, че вече четвърта година нейн урок не е посещаван нито от директора, нито от зам.-директорите, които са четирима. И се питам, каква ефективност има управленската работа на тия ръководители на образованието, когато липсват информационните потоци от учителя към ръководителя и обратно? А тези информационни потоци са в основата на научното управление на педагогическия труд. В случая управлението на учебния процес е изградено въз основа на личните умения на учителя на фона на формализъм и бюрокрация.   

Качеството и ефективността на образованието зависят особено от 

неговата национална насоченост

т.е. от връзка с традициите, условията и развитието на страната - политическо, икономическо, социално и културно, в миналите периоди и за поне две-три десетилетия напред. Тази национална насоченост трябва да прониже всички учебни планове и програми на МОН за съдържанието, структурата и методологията на учебния процес. Защото става дума за кадровото обезпечаване на обществото ни като цяло, но именно в България. Става дума за висококвалифицирани кадри, горещи родолюбци, осъзнали своя дълг и отговорност за възложената им дейност като изпълнители или ръководители. А осъществяването на такава цел предполага тя да е приоритетна задача, дълг и отговорност на държавното управление, на ръководствата на всички видове икономически отрасли и структури, на институциите и ведомствата, на медиите, на политическите и обществените организации, на  родителите. С една дума: ОБРАЗОВАНИЕТО - ОБЩОНАРОДНО ДЕЛО.  Никой ръководител не може да обвинява училището и който и да е университет или институт за липсата на нужните му кадри, ако той не се включи непосредствено в подготовката и назначаването им на работа, ако не осигурява по-нататъшната им квалификация. Само така ще бъде избегнато сегашното лутане и безсмислени "реформи и преустройства", запълването на кадрови дупки в нашето образование.   

Но когато говорим за образованието и възпитанието на подрастващите, не може да се изключи ролята на родителите и семейството. Всяка майка, всеки баща трябва и на сън да си спомня народната мъдрост: "Остави го тоя, 

липсват му първите седем години"

Това ще рече, че родителите трябва да мислят КАКВО и КАК говорят, как работят и как се отнасят помежду си пред своето дете още от първата година на раждането му. Родителската обич е безплодна, ако детето чува груби думи и взаимни обиди от мама и татко, от баба и дядо, ако за всяко негово провинение обвиняват други, включително и учителя. Резултатите от липсата на единодействие и сътрудничество между учител и родител наблюдаваме сега почти всекидневно. Това е причина и за повишената детска престъпност у нас. Би трябвало МОН да изработи и включи в програмите си форми на педагогическа просвета за родителите на децата в детската градина, началното, основното и средното образование. Не всяко семейство може да научи децата си на обич, на човешки взаимоотношения, на труд, на почит и уважение, на усет към красотата и пр. Спомням си изказването на един родител на родителска среща преди години: "У нас всеки знае какво да върши, кога да го върши и как да го върши. И никой никого не отменя". Неговите деца - момче и момиче, бяха отличници, много прилежни и скромни.  

Все по-сериозен проблем в образованието са учебните програми и по тях - написването на учебниците. Те са главните пособия на ученика за усвояване на верни научни знания. Те са източникът за придобиване и осмисляне на определен мироглед и в значителна степен имат главна роля за професионалната насоченост на младия човек. Затова при написването на програмите и на учебниците са много важни

 изискванията към подбора на съдържанието

обема, езика, стила и достъпността им, съответна на възрастовите особености на учащите се. Погледнете как изглеждат днешните учебни програми, особено по литература и история - "тюрлюгювеч" и тенденциозен подбор на темите, които внушават политически пристрастия и осакатени от гледна точка на науката знания. Твърдя, че сегашните учебници по литература и история осакатяват знанията на учениците и изкривяват мирогледа им. Особено при наличието на няколко учебника за един  и същи предмет и клас - авторите са свободни да дадат всякакви интерпретации на най-общо формулираните по програмите теми. 

В нашите училища сега не се чуват песни. Учениците не знаят да пеят български народни, авторски, патриотични и маршови песни, дори и националния ни химн. Не знаят и стихове от нашите класици. А песните и стиховете са изключително мощно средство за патриотичното, нравственото и емоционалното възпитание на децата. Познавам много учители, които започваха и завършваха часовете си с наистина любими на учениците им песни и стихове. Очите и лицата на децата светеха от въодушевление и наслада от наученото през часа. Това е резултат на високия градус на тяхното емоционално състояние. Ето това най-често не се разбира. Същото могат да постигат и учителите по физкултура с пеенето на маршови песни при маршировка.          

Смятам, че е наложително накрая да подчертая:

Трябва да бъде изработено национално дългосрочно виждане за развитието на България чрез образованието, ако искаме да излезем час по-скоро от дълбоката криза, в която преходът вкара обществото ни. 

Надявам се тази моя статия да предизвика вниманието на нашите научни институти, университети и МОН, които би трябвало да се заемат сериозно с оздравяването на нашето образование.

                                                                                                             *Авторът е бивш дългогодишен училищен директор и инспектор