Позиция
Държава, обречена на самотност
/ брой: 276
"Държавата убива" - е написал някой с едри черни букви върху стената до северния вход на Ректората на Софийския университет. Думи, изпратени като неадресиран сватбарски изстрел в небето от смела, но неукрепнала ръка.
"Държава" е понятие общо и почти необятно като самото небе, в което мнозина се целят, но никой не е успял да свали. Застрелвани биват хора, но човешките идеали е невъзможно да бъдат свалени с куршум или с каквато и да било бойна техника.
Този спонтанен надпис обаче ни напомня за пореден път, че е дошло време кръгът на отговорност за убийството на нацията ни да бъде стеснен, конкретизиран и дори персонализиран.
Неадресираните сватбарски изстрели отдавна не вършат работа. Керванът си върви, а кучетата са обръгнали на такава безадресна шумотевица някъде високо над ушите им.
Цялото ни измъчено и изкривено от бедност общество продължава търпеливо да чака да се роди някой от майка, готов да поеме вината, за да поклати най-сетне държавата, заседнала на дъното. Отдавна е ясно, че нито Европейският съюз, нито големият презокеански брат ще се напънат да сторят това.
България лежи самотна на социално-икономическото тинесто дъно на Стария континент. В този омагьосан кръг на самота се въртим, ако не от сто години, както беше писал Маркес, то от двадесет и пет реално преживени лета от милиони българи, които, стиснали ни сякаш в менгеме, ни обезличават и демографски заличават. Държава, обречена на дъното на своята тъжна самотност.
Нека да сме наясно. Убива не държавата, а безнаказаната престъпност, генерираща вредни емисии от черни капитали. За съжаление все повече хора ги приемат като светъл образец и като пример за подражание.
Самотата на непрогледното тинесто дъно вече е непоносима. Затова се оказва на последните парламентарни избори, че най-голямата самоорганизирала се партия е на негласуващите - 52 процента от имащите право на глас. Към нея се прибавя и другата, също възникнала спонтанно, партия на пусналите недействителна бюлетина - близо 220 хиляди души. Речникът на добре платените поръчкови журналисти от най-популярните медии, на социолози и политолози, се оказа прекалено беден. По-голямата част от българския народ на практика бойкотира изборите. Той извиси достатъчно ясно гласа си, отказвайки да гласува. Това също е политическа позиция. Мнозинството от нас отдавна не се изправя пред избирателните урни с надежда, че гласува за добро бъдеще. Това е онази преобладаваща част от народа ни, която иска държавата ни да се движи от ясни и хуманни принципи.
Ала в житейската игра у нас отдавна няма правила. Играе се кеч ес кеч - хващай както можеш. Тревожно расте например броят на онези, които са убедени, че единствено участието им в корупционни и престъпни схеми ще подобри материалното им положение. Такива търсят упорито връзки, за да се вклинят в организираната черна икономика.
Българското образование не гарантира грамотност, а между три и шест професионални гимназии се закриват всяка година заради лошо финансиране. От развитата ни образователна система по времето на социализма, от която черпеше опит с пълни шепи западният свят, днес стърчат жалки развалини.
Един приятел пък се оплака, че чиновник в Министерството на културата тенденциозно отказвал да придвижи негов проект, тъй като очаквал реципрочен на сумата, за която кандидатствал, подкуп.
Приятелю, ти, който смело си написал върху стената на университета: "Държавата убива", знай, че държавата, това е той, това съм аз, това си самият ти. И най-важното - държавата е вътре във всекиго от нас. Ние самите се самоубиваме, водени от своята нерешителност.