Държава на духа ли сме още?

Моят приятел и колега от миналия век Франц Спасов - заедно работехме в бившия Съветски съюз, в Москва, сега член на ръководството на Националното движение "Русофили", дойде тревожно възбуден от поредна антируска и антибългарска, а бих подчертал и античовешка като реакция проява... Като споменах Франц, та се сетих, че и един германофил навремето, какъвто е бил монархът цар Борис ттт, също е изрекъл паметни думи: "Винаги с Германия и никога против Русия!"
А какво стана с нас, българите, сега, в двадесет и първи век, четвърт век след като носехме гордо и предано вековното братство на деди и бащи и спорехме кой кого повече обича - ние руснаците или руснаците - нас!?... А днес явно трябва да търсим нови отговори на подобни въпроси и да се питаме толкова ли фалшиви сме били преди! Такова менте ли е било посланието "от векове и за векове" или приказката за необходимостта от въздуха и водата за всяко живо същество. И такава амнезия ли ни приспива сега, че по-често подражаваме на русофоби като Иво Инджев, Александър Йорданов, Огнян Минчев, Георги Коритаров, на псевдоисторици, псевдолитератори и прочие други псевдо-, които получават направо истински алергични обриви само при споменаването на думата Русия.
И толкова ли лесно можем да зачеркнем едно приятелство, една дружба, една признателност - изстрадани, извоювани, спечелени в битки, по време на войни и на мир?
Поводът за тези тъжни констатации и тези нови въпроси и отговори е появата на един паметник в края на миналата година, открит в софийския район "Обеля" - паметник вместо признателност към един велик учен, световноизвестен филолог, културолог. Акад. Дмитрий Лихачов, убеден съм, повечето от днешните наши сънародници не знаят и чуха за него единствено покрай протестите и контрапротестите около паметника му. А руският учен е от световна величина, познат е в десетки академии и университети. И затова негови мисли стоят на паметника: "Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ стояха езикът, писмеността и културата."
Но днешната българска общественост, поради информационно и медийно затъмнение, почти не разбра, че в столичния район "Обеля", в близост около бул. "Дмитрий Лихачов", открит и именуван още през 2006 г. във връзка със стогодишнината на академика, се поставя паметник на именития интелектуалец. Е, поне сега около 110-годишнината на знаменития руски учен и българофил и покрай протестиращи и контрапротестиращи, покрай недостатъчна осведоменост, невежество, цензура и автоцензура даже, повече нашенци може да стигнат и до своята лична истина за нужда от признателност към такива люде.
Тук е именно мястото да цитираме редове от посланието на акад. Лихачов към нас: "Скъпи български приятели, не забравяйте - вие сте една от най-древните сред съществуващите днес културни нации в Европа и в света. Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция, Византия, но България е тук - късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова, пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създавано с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него."
За заслуги към укрепването на научните и културните връзки между България и Русия акад. Лихачов е носител на ордените "Мадарски конник" (1995) и "Стара планина" (1996).
Около събитието беше организирана и голяма научна конференция, в която се включиха проф. Анна-Мария Тотоманова, акад. Васил Гюзелев, Петко Тотев, проф. Стоян Денчев... Съпътстващи бяха коментари на редица други общественици и лица, които се налагаше да обясняват някои от тях първоизточници, причини и да дават уточнения по събитията около един паметник, който стана популярен именно поради организирани от някого агитки, протестиращи и контрапротестиращи. А недоволството на жители в "Обеля" като че ли бе заменено от агитки, дошли тук от други райони и квартали поради други съображения, както се казваше и в миналото. Доста енергия бе употребена не в нужната посока. Заместник-председателят на Националното движение "Русофили" Пенчо Зулчев трябваше да обяснява, че средствата за паметника са предимно от дарения. Георги Николов от "Русофили" трябваше да защити идеята за подобен паметник, която идва от желанието на софийската академична общност, а е използвана близостта на бул. "Дмитрий Лихачов" за място на паметника и теренът не е детска площадка, а зелено пространство... И кметът на "Връбница" се е включил в разяснителната дейност, че общината не участва със средства в изграждането на паметника, впоследствие обаче сам се е оттеглил от събитието и не е взел участие в останалите прояви на русофилите, явно поради съвсем противоположни причини.
Отлично разбирам и колегата си Франц Спасов, който още търси своите отговори за днешното отношение към един знаменит руски учен и повече българофил от много от нас, но и сам се питам дали наистина ставаме повече държава на духа с подобни "агитки", протести, контрапротести, с подобно изразено по този начин недоволство от нещо, което е само надстройка на нещо... И дали наистина ще останем държава на духа, както искаше да ни внуши в посланието си Дмитрий Лихачов още в миналия век! Дано, ама надали!