Държава на бедствията

Свлачищата и наводненията изглежда се превръщат в хронична болест за изтерзаната ни и без тях държавица. Да беше се случило веднъж-дваж, да мине като инцидент. Но упоритата повтаряемост на тези бедствия вече говори за тотално безхаберие и дори за умишлено водена политика, от която някои хора трупат дивиденти. Как иначе да си обясним например "странния" феномен с отпускането на пари за превенция, които потъват като пясък в пустиня, а резултатът след това - нулев. Падне 50 см сняг - и хоп - бедствено положение. Та кога България е била в такава безизходица и битка за оцеляване, някой помни ли такова нещо? 
Властта обаче бързо намери цаката на проблема и запя познатата песен: "Погледнато нормално, всичко е формално. Погледнато формално, всичко е нормално." То не бяха приказки, не бяха предупреждения, а после хвалби колко добре сме си били свършили работата. И всичко това - на фона на поредните срутища и свлачища, напукани пътища, преливащи язовири и никнещи изпод снега трупове на хора... В познатия си безсрамен стил не остана по-назад и Борисов, който се завайка как с милиони МУ се вдигали разходите заради бедствията и как сумите "набъбвали като великденски козунак". И нито дума защо чиновническото безхаберие и безнаказаност продължават да си играят със съдбите на хората. Няма виновни, няма наказани. Колективната безотговорност продължава с пълна сила под благосклонния поглед и дори съдействие от страна на държавата.
Истината е, че само с приказки и запушване на дупки ще продължаваме да си прехвърляме топката и да преливаме от пусто в празно. Истината е, че не останаха гори, няма залесителни пояси, няма и специалисти, които прекрасно си вършеха работата. Има алчна дървена мафия, частни язовири, неподлежащи на контрол, и некадърни управници. Ако все още може нещо да се направи, то е спешно залесяване, одържавяване на язовирите и съд за виновните. Ама на кого му стиска да опита?