Даряването на стволови клетки е непознато за българите

Българският донорски регистър за стволови клетки практически е неизползваем, защото няма достатъчно дарители, а българите не даряват стволови клетки поради липса на информираност. По думите на Полина Тодорова, координатор в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в столицата, в регистъра има едва около 2 хил. записани донори, което е крайно недостатъчно. За да може той изобщо да функционира, в него следва да има поне 15-20 хил. вписвания. За всеки пациент, за който не се открие донор в семейството, трябва да се обръщаме към международните регистри, където има над 20 млн. донори. Към момента се работи най-много с германския стволов регистър, в който има над 4 млн. донори. Почти за всеки пациент по света в него се открива съвместим донор и се подхожда към трансплантация. Всичко е до организираност на населението, смята Тодорова и дава пример с Кипър, където населението е 1,1 млн. души, а има 100 хил. донори.
Регистърът е в Александровска болница в клиниката по клинична имунология.
Близо 100 души у нас чакат в момента за трансплантация, за част от тях още няма намерени донори. Ползваме ли обаче чужд донор, например от Германия, дължим такса от 14 500 евро за всеки донор, пояснява Тодорова. Тя уточнява, че пациентът не покрива нищо, тъй като това е прекалено скъпо за всеки онкоболен. Сумата се поема от МЗ, но има и разходи по превоз и други такси, които натоварват българския бюджет. "Ако нашият регистър се попълни достатъчно, за да стане използваем, това ще освободи на МЗ значителен ресурс за други важни полета, тъй като ще се спестят разходите по транспортиране и такси", каза Тодорова.
Здравните и пациентски организации препоръчват на хората между 18 и 51 г. да се регистрират в българския донорски регистър за стволови клетки. За целта те трябва да дадат 7 мл кръвна проба. Ако има съвпадение, донорът ще бъде попитан дали е съгласен да дари и едва тогава се прави преглед от комисия дали е годен и дали процедурата няма да навреди на него или на пациента.
За онези, които живеят извън столицата или не могат да се придвижат до нея, Сдружение "Лимфом" има организация на придвижване на пробите.