Дървени философи и хранени хора

Вчера с известна доза горчивина д-р Тренчев призна в една телевизия, че първият въпрос, решен на Кръглата маса преди 24 години, бил за едни пет апартамента, с които били уредени жилищните проблеми на представителите на тогавашната опозиция. Въобще това е първият въпрос в историята на всяка българска промяна. Ако не вярвате, погледнете списъка на номенклатурите при всяка нова власт. Въпросът за апартаментите, гаражите, вилите или други благини всъщност винаги е замествал всички други въпроси. В една притча на поета Румен Денев храбрият момък води селяните срещу Замъка и в крайна сметка те го разрушават. След което храбрият момък нарежда да се съберат камъните. На въпроса на селяните защо ще го правят, момъкът отвръща, че ще строят нов Замък.
Обикновено така завършват всичките ни национални победи или крушения - с нов Замък. Строен, разбира се, в духа на традицията, от крепостните селяни вътре. Които са надзиравани от "хранени" хора. Открай време е така. Да бъдеш "хранен" човек на някого в Отечеството е повече от благородническа титла. Всъщност това май е единствената благородническа титла по нашенско, защото за да бъдеш "хранен", това вече значи привилегии от нечия власт, руйно вино, печени пилета, моми (ако някой иска, както е модерно! - и ергени), да не говорим за воаяжи, където ви видят очите. Колко му трябва на човека?! Както се пее в една италианска песен: "Една любов и нищо повече..." Така е, щом те хранят - трябва да обичаш!
Да се върнем на първия въпрос. Щом е тръгнало така, какво му се чудите на резултатите. Двадесет и четири години по-късно ония апартаменти вероятно вече са приватизирани, понеже такава беше идеята, пък и на онези опозиционери поне това им остана. Айде, тяхната ясна... Другото, питам аз, цялата онази държавна и кооперативна собственост, която произвеждаше, къде отиде. Защото всичко, което ползвам днес, е чуждо производство. Даже демокрацията или това, което минава за демокрация, е на някакъв Европейски съюз, дето не знам кой го управлява. Не че не знам, сещам се за едни хора с трудни имена, които не мога да запомня, и за една объркана администрация, дето с две ръце се кръстя да не ми се налага да я ползвам.
Да-а-а, ще трябва да събираме пак камъни... Че аман вече!
Въобще българската промяна поставя все повече въпроси, отколкото да решава все повече задачи. За четвърт век в предишния обществен строй беше отчетена окончателната победа на социализма. Както се видя, не за дълго обаче. Но останаха заводи, проходи, язовири...  За четвърт век в днешното ни общество може да бъде отчетена окончателната победа над човека. Боя се, че този път завинаги! В България рядко вече се срещат свободни духом хора. Последният скоро ще затропне вратата на границата и няма да се обърне назад. Днес в родината останаха онези, които са стари за емиграция или ги е страх от неизвестността. Тези хора са готови да работят по дванадесет часа, а да им плащат като за осем, да ги надзирават и в тоалетната, а трудовите им книжки да не означават нищо. Те мълчат и скърцат със зъби, но само това... Или се палят! Но някой да си спомня днес онези, които станаха на факли в началото на годината?!? Напротив, цялото общество се е вперило в студентите, които дори не знаят какво искат. Е, не раздават апартаменти, ама знае ли човек!? Въобще в България най-готино е да зяпаш онези, за които си сигурен, че няма да направят нищо. Безопасно е и неангажиращо.
Знам, че сега едни хора ще скочат и ще ревнат гороломно: "Ама тя Държавна сигурност!" Вижте какво, мили и драги защитници на незнамкоеси, стига с тая Държавна сигурност, че аман вече. Ако Държавната сигурност е правила нещо, за да защити някакъв строй, правителство, държава, тя го е правила, защото това са били задълженията й. Затова е създаден този апарат. Пита се къде сте били вие и вашата гражданска позиция срещу тези действия. Ако сте били от другата страна на барикадата, свалям ви шапка, но ако сте мълчали и гузно сте сочили с очи онези, дето са разправяли политически вицове, по-добре е днес да си мълчите. Не ДС, а вашата Вътрешна Сигурност е причината за тези изпълнени с халюцинации 24 години.
Ние не знаем какво искаме и сме в ролята на онзи кораб в открито море, който не знае закъде пътува. За нас никой вятър не е попътен! Това е прозрял още древният философ Сенека. Той е бил жив човек, а изглежда нас днес ни водят дървени философи и хранени хора.
Иначе за родните крадци си знаем, че са от кръв и плът. Даже, ако ни позволят дървените философи и хранените хора, можем да ги изброим поименно!
Такива работи...